Дванайсет мига от старостта
Електронното табло на спирката показва, че автобусът ми ще дойде след 12 минути и ведната реших, че имам време за две хубави неща – да запаля една цигара и да почета малко от сборника с криминални новели на Оскар Уайлд. Случвало се е понякога да си намеря и място в автобуса и така да прекарам още цял половин час в четене, което си е истинско удоволствие предвид обстоятелството, че да пътуваш дълго в затворено общество е като да общуваш с глухи: възприеимат всичко наопаки, за да опровергаят недостатъците си.
Допуших цигарата и смених вредното удоволствие с интелектуалното – книжката на Уайлд си я бива, както и всичко друго, написано от него. Унесох се и след малко ме стресна звукът на метално кенче, което някой силно и някак демонстративно удари върху бетоновия бордюр до мен. Авторът на това деяние се оказа непривлекателно младо момиче, нисичко и пълничко, с много грим и надменна външност. Облечено в дебел широк черен анцуг, то очевидно се гордееше с облика, който предполагаше, че е докарала. Като забеляза, че го гледам с недоумение, момичето направи гримаса, убедително показваща отвращението ѝ, че е наблюдавана от възрастен, неприветлив и почти толкова дебел човек като нея, при това вече съвсем лишен от полови въждения. Сведох поглед, за да се върна при далеч по-приятния и забавен Уайлд, когато момичето затропа още по-силно празното кенче, като го стискаше нервно по средата, и вече съвсем очевидно очакваше да я погледна пак. Настояваше.
Направих го и тя още по-намръщено ме изгледа – с презрението на известна и доказана красавица, която отдавна знае как въздейства на мъжете с визията, която си въобразява, че излъчва. После за радост се обърна и пое с широки крачки в посоката си.
„Боже, боже... – рекох си, докато я гледах как се отдалечава с вирнат нос и походка на подпийнал каруцар, – откъде извира това вулгарно, агресивно, неоправдано самочувствие, това злобно, пренебрежително и просташно въодушевление на уличната простотия... Старостта срещна младостта и благодари на времето, че младостта си е отишла. От нея остана празното червено кенче, полусмачкано по средата, изправено, ала криво и грозно като същата тази младост – стои където не му е мястото, защото не се признава за боклук и презира кофите за боклук: те са за онези, смачканите хора, които обичат реда, ненормалните. Не вярвах, че ще си го помисля: май ми е драго, че остарявам. Ти да видиш, наистина е така.“
И докато дебелата фигура на черния анцуг се отдалечаваше, видях, че се отдалечава и автобусът, който чаках цели 12 минути. Изпуснах го. Не се ядосах. Имам време за още две удоволствия – едното вредно, другото интелектуално. Всъщност не се знае дали и двете удооволствия не са едно и също.
Ще дойде и друг автобус, само дано не дойде друго кенче.
© Владимир Георгиев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много хубав разказ, но малко тъжен. Да, има такива млади хора, но мисля, че поведението им е продиктувано от тяхната неувереност и липса на добър пример- в семейството, приятелите. Аз вярвам в младите хора.
-
Благодаря, Силве.
-
Струва ми се, че това е огледален образ на голяма част от обществото ни.
Поздравления, Влади! -
Благодаря, Ивита.
-
Буквално ми щръква козината при подобна простащина.
Това ли е бъдещето? Такива недоумения ли успяхме да създадем? Такива грешки? ...Чак такива ли?!
Не. Проспали сме много!
За простащината не питай- тя сама се обажда!
Лошото е, че както и да се опита човек да изкаже мнението си продължават да видят като чакали.
Де шамари, де!
Няма го семейството вече.
Поздрав, Владо! -
Благодря, Люси, Георги, Безжичен, Стойчо, Мария, Румяна.
-
Поздравления и от мен! Всичко идва от първите 7 години,а те водят от други и други.
-
Много умело и интригуващо написан разказ! Безпардонната и смешно изкривена младост и нейният сблъсък с улегналата разсъдливост на поколението интелектуалци, изградило различна ценностна система. Браво, Владимир!
-
Поздравления, Владимир!🙏
-
За съжаление много от сегашното псевдопроменкаджийско, тротинетаджийско и айтишко поколение е точно това, което описваш. И тези хора ще ни (и вече некадърно се опитват да го правят) управляват. Пази, Боже! За щастие има и свестни, но са много по-малко - масата са чалгаджии - умствено, интелектуално и физически! Иначе - за старостта -да, така е!
-
Точно в автобуса е личното ми време за четене. Всяка сутрин и вечер по час отделям за това удоволствие и той минава, като миг.
То и в момента това правя 😊
Иначе историята е позната - самочувствие на гол тумбак, народът в доста варианти има доказали се през времето мъдрости...
Поздравявам те. -
Много хубав разказ,но хора които четат и такива,които мачкат кончета има от всяка възраст.Уви...
-
Ха! Браво, Младене. Благодаря ти за коментара, но не само: сходно нещо, досущ като твоя коментар, е написал и Цицерон в трактата си "За старостта", останал наяве по чудни причини на историята.
-
Великолепно написан разказ. Замислящ за вулгарната и надменна младост и за финеса на старостта, който обожава финеса на мислител като Оскар Уайлд. Напоследък все повече се загнездва в съзнанието ми следната мисъл: Единственото хубаво нещо на старостта е, че не може да умреш млад! Но след твоя изящен разказ, Владимире, бих добавил и още нещо - можеш да четеш Оскар Уайлд и да го разбереш - нещо преобладаващо недостъпно за младите.
П.П. Благодаря ти, че подкрепи материала ми за мумията на Георги Тарабата!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
