- Най- свята Богородице, смили се… Пази светлината в очите на Христо…Върни ми го жив и здрав, Майчице…- Генка постави свещичката, прекръсти се бавно и избърса бликналата в очите си влага.
После излезе от черквата и заситни по нанадолнището към вкъщи.
- Сестро- подвикна ѝ нечий женски глас и тя се обърна.
Позна я. Беше Райна, дето живееше в Долната махала, в най- крайната къща на селото, до сами гората.
Щом я настигна и се изравни с нея, жената проплака:
- Сестрице…Ако имаш нещо на сърце…От дни не са туряли хляб в устата си дечицата ми.
Изгледа я с умиление Генка. Много пъти бе заделяла по нещо за клетата жена и двете ѝ момченца- я крина жито, я питка с масълце. Носеше се из селото, че кога трябвало да сложи нещо на софрата, Райна месела хляб от смлени бобови зърна, та да залъжат глада си дечурлигата ѝ. Нямаше близки в селото злочестницата, от далеч я доведе Димо Лъжливото, дето често се застояваше в кръчмата и лоши думи се носеха за него. Безимотен беше, ама и от труда бягаше. Продаде ...