3 min reading
Със синовете му растяха двата бора в двора на хаджи Станко.
Щом една ранна пролет се родиха близнаците Христо и Драган, старият чорбаджия Въло Чемшира впрегна воловете и призори пое към града. Придошла бе реката досами селото, каруцата почти затъна в тинята, но старецът не се отказа. Върна се от пазара с две малки борови дръвчета и ги нарече на внуците си- да растат левенти и да се крепят един друг.
Кога момчетата станаха около десетина- годишни старецът се спомина. Щом залиня, извика на смъртния си одър Станко и четирите му сестри и раздели нивите по равно- да се не сърдят младите, да има за всеки от многобройната му челяд. Тъй знаеше от време оно и тъй отреди Въло- по равно да се дели придобитото от предците. Справедлив бе и спокойна отлетя душата му към царството небесно.
Станко прие с благодарност делбата, хрисим и работлив бе бащата на близнаците. А те сякаш с дни растяха пред очите му- като гъби след благодатта на Гергьовденски дъжд.
Впрегна ги рано в кърската работа тейко им и г ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up