- Срамота е!- побутваха се се с лакти жените в селото, щом срещнеха Генка.
После зашепваха нещо, обръщаха взор, а тя заситняше по пътя си, свела очи.
Боже, грях ли е любовта? Онази, де идва на пътя на човек и иска да му върне живота, да измие теглилото му...Грях ли е, грях ли е, кога разбираш що е севда, кога с нея искаш да срещаш дните си?
Други плюеха в лицето на Христо:
-От брата си да вземеш! Не що да е, а невеста...Голям, голям е грехът ти!
Пълнеха се очите на младия мъж и сякаш засядаха сълзите в гърдите му. Искаше да рукнат по опалените му бузи, да отмият калта от хорските думи, що лепнеше върху му.
Кога влезеше в неделната черква, извръщаха сите поглед от него, че грешен бе в очите им, а старият отец Ангеларий не спираше да го насъжда:
_ Не пожелавай жената на ближния си, нито дома му, нито нивата му, нито роба му, ни робинята му...
Прибираше се Христо и сякаш насън диреше плитките на Генка. Побеляваха от стискане кокалчетата на ръцете му, кога ги докоснеше. После отпускаше дла ...