В човешкия живот няма нищо сложно.
По-сложно е да го разбереш. А защо ли?
Едно дете на улицата хвърля камъни върху вагоните на влака.
Възрастен човек изпуска миризми и мляска връз седалката на влака, храни се с мазна баница. Яде и пърди. Усвоява мазнината.. Доволен е. Но не напълно - липсва му айран.
Политикът иска още от закона, затова го унижава в своя употреба. Яде и пърди – като оня във влака. Не му стига.
Наобратно.
Химн. Национален. Фреш.
Дете хвърля камъни от омраза. Но тя не е негова. То не знае още това. Научено е да мрази. И хвърля. Изедниците. Щом имат пари за билет, значи са богати. Мамка им! Още!
Този, дето мляска, няма билет. Но има семейство. Баничката му ще изстине, ако не я изяде във влака. Пърди. Иначе не може да изрази възторга си.
Политикът не е изкарал и милионче от годината във властта. Бесен е. Никой не го търси, за да го употреби.
Една жена възнамерява да роди.
Бащата търси работа.
Две хиляди семейства тънат в охолство и се страхуват да не би да дойде време някой да посегне върху милионите им. Те не знаят как иначе да живеят. С какво? Те дори образование нямат. Мразят труда.
Образованите мислят да бягат в чужбина. С какво да живеят? И какво е чужбина?
В България, както е известно, нормалните биват смятани за луди. Пред последните 12 години това бе доказано. Безкнижовни люде завзеха властта и я употребиха. Мнозина се зарадваха – почти две трети от крадливия народ. Други си замълчаха, за да не си признаят принадлежността към двете трети.
Има и други. Те поднасят венец на Левски. Като венец на своето его.
Нищо сложно няма в живота. Трябва ти молив и мисъл. Хартия. Да го напишеш.
По-сложно е да разбереш написаното.
И след това – да продължиш. Смелост трябва.
Жената по-горе: ще роди.
Бащата ще намери работа.
Тя ще бъде майка.
Той – нещастник. Работлив.
И ще намерят повод да се обичат отново.
Какво друго да правят?
Левски ще търси народ. Народът – венец.
А има ли друго?
Човешкият живот не е сложен.
Но е добре усложнен. В него всеки търси онова, което е непостижимо.
И хвърля камъни върху постижимото.
Защото да обичаш е трудно.
Така ми се струва.
© Владимир Георгиев All rights reserved.