Oct 22, 2021, 11:37 PM

Две думи 

  Prose » Others
1064 8 8
2 min reading
В човешкия живот няма нищо сложно.
По-сложно е да го разбереш. А защо ли?
Едно дете на улицата хвърля камъни върху вагоните на влака.
Възрастен човек изпуска миризми и мляска връз седалката на влака, храни се с мазна баница. Яде и пърди. Усвоява мазнината.. Доволен е. Но не напълно - липсва му айран.
Политикът иска още от закона, затова го унижава в своя употреба. Яде и пърди – като оня във влака. Не му стига.
Наобратно.
Химн. Национален. Фреш.
Дете хвърля камъни от омраза. Но тя не е негова. То не знае още това. Научено е да мрази. И хвърля. Изедниците. Щом имат пари за билет, значи са богати. Мамка им! Още!
Този, дето мляска, няма билет. Но има семейство. Баничката му ще изстине, ако не я изяде във влака. Пърди. Иначе не може да изрази възторга си.
Политикът не е изкарал и милионче от годината във властта. Бесен е. Никой не го търси, за да го употреби.
Една жена възнамерява да роди.
Бащата търси работа. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Георгиев All rights reserved.

Random works
: ??:??