Nov 18, 2020, 9:18 PM

Двете стотинки 

  Prose » Narratives
1410 1 7
2 min reading
Мъкна пазарските торби, когато ме заслепява. Незнайно как медния отблясък ме връща в детството. На същото място в същия двор на същото начално училище, където сричах първите си думи. Когато видях двете стотинки сякаш изпаднах в безтегловност и ефирното ми тяло се смали до размерите на сополив първолак.
Оня същия, дето преди почти петдесет години се препъваше по неравния двор на старото школо. А то наистина бе старо. Пра баба ми е разказвала, как е учила в него в началото на двадесети век. И как е откраднала три яйца, за да и позволят да види как тюлен балансира гумена топка на носа си.
Но да се върнем към мен и двете стотинки. Тук има явна несправедливост. Стотинките трябва да са четири. Къде е другата монетка? Кой я сви, по дяволите!? Някой бдителен съученик ме е проследил и е открил само едната пара. Другата я намерих сега, след толкова много време. Какво стана ли? Сега ще ви разкажа.
Аз съм първокласник в Начално училище Софрони Врачански. Не няма Свети преди името. Тогава нямаше св ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атеист Грешников All rights reserved.

Random works
: ??:??