Върнаха се няколко дни преди първото заседание на новоизбрания парламент.
-Мога ли да целуна един министър председател или е прекалено лично?- каза Джини на баща си, който я посрещна на летището. Той мълчаливо я притисна към себе си. Беше странна, като че ли беше напълняла, а черната й коса беше избуяла под русите краища.
После стисна ръка на Евгени. Младежът също се беше променил. Нещо упорито, дръзко и неспокойно се излъчваше от лицето му. Последен, с неизменния пуловер и незапалена цигара в уста, се появи Коларов.
- Поздравления, каза той, какъв двоен празник за вас!
- Татко, трябва да ти кажа нещо, вече в колата продума момичето -Ние с Евгени ще се женим. Възможно най-скоро.
- Джини? - той я погледна по- внимателно. Беше спокойна, но с някаква нова отговорност в движението на устните, която му напомни за майка й. - Какво искаш да кажеш с това “възможно най-скоро”? Да не би да се налага? И откога цениш елементарния и формален подпис?
Беше му казала, преди да замине, че не е убедена, ...