Jun 23, 2019, 7:53 AM

Дъжд на разстояния 

  Prose
459 1 4
2 min reading
Защо ли толкава често наминавам към мястото, където ме убиха? Има някаква магия, смътна омая, в обраслите с бъз руини, в черните, обгорели стени със слепи прозорци. И този странен аромат на запустяла, бивша прелест, без срок и ненавременно изтляла, разрушена. Вървя в руините по стъпките на самотата след себе си – една унила сянка. Дъжд на разстояния. Между две капки – вечност. Късчета слънце, разсипани по асфалта. Други – удавени в локвите. Есента е жълтостудена. Листа с аромат на сбогуване. Бяла бреза като дим извива снага към небето. Птици в тревата, настръхнало мокри, печални. Хлад и влага, тихо трополене в листата, все по-далечно. Все по-зима. До следващата капка – сълза по бялото лице на кокичето.
Гърбът на хълма проблясва перлено. Вечерта облича момичешка розова невинност и целува за сбогом небето в момчешко синьо. Колко весело си подхвърляха облаците! Замеряха се с капки дъжд, смяха се и разговаряха с птичи гласове. Но на небето времето тече толкова бързо! За няколко часа детств ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Димитрова All rights reserved.

Random works
: ??:??