Aug 18, 2009, 11:07 PM

Дъжд по никое време ( III част ) 

  Prose » Narratives
746 0 4
2 min reading
-Ревнувах я от първия ден, когато я видях, ревнувах я от тревата, по която ходеше. Пазех я от приятели и познати, не давах косъм да падне от главата й. И така до миналата седмица, когато я засякох да говори с непознат мъж във Виенската сладкарница. Предугаждаше нещо, горката, озърташе се насам-натам, не че не я следвах по петите, когато излизаше без мен. Смееше се преди да се качи в колата му- огромно, кафеникаво BMW. Беше зализан чистофайник, не бачкатор като моя милост. Последвах ги с такси, спряха пред хотел "София", говореше й нещо смешно, преди да се качат в стаята. Бавиха се час ли, два, не помня вече, като затворен звяр обикалях фоайето. Казах си - "Край и с нея, и с мене!". Излязоха по-щастливи от всякога, преди да се разделят. Цяла седмица сън не съм спал, а бълнувал плана на отмъщението. Подробностите навярно съм изпипвал... Оттам и чичо ми разбрал какво съм замислил и днес ме предаде. Не му стигнало смелост да го направи, преди да го извърша. Но, нейсе! Нали ни предават тези ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Янко All rights reserved.

Random works
: ??:??