-Ревнувах я от първия ден, когато я видях, ревнувах я от тревата, по която ходеше. Пазех я от приятели и познати, не давах косъм да падне от главата й. И така до миналата седмица, когато я засякох да говори с непознат мъж във Виенската сладкарница. Предугаждаше нещо, горката, озърташе се насам-натам, не че не я следвах по петите, когато излизаше без мен. Смееше се преди да се качи в колата му- огромно, кафеникаво BMW. Беше зализан чистофайник, не бачкатор като моя милост. Последвах ги с такси, спряха пред хотел "София", говореше й нещо смешно, преди да се качат в стаята. Бавиха се час ли, два, не помня вече, като затворен звяр обикалях фоайето. Казах си - "Край и с нея, и с мене!". Излязоха по-щастливи от всякога, преди да се разделят.  Цяла седмица сън не съм спал, а бълнувал плана на отмъщението. Подробностите навярно съм изпипвал... Оттам и чичо ми разбрал какво съм замислил и днес ме предаде. Не му стигнало смелост да го направи, преди да го извърша. Но, нейсе! Нали ни предават тези, които най-много ни обичат. Навлякох неговия шлифер и шапката му заранта, изчаках я да излезе и я дръпнах в колата. До края не оказа почти никаква съпротива, само стискаше зеленото куче от стъклото. Не беше забравила, че тя го е купила. Заклех и Митко, колегата, уж да не казва на никого. Но вятър, сам съм се разприказвал предварително. Съзнанието ми е родило най-долния убиец, който съм измислил. Ревността е лош съветник, повярвай ми! Бях решил да туря край на живота си, но не ми достигна кураж, не е лесно два пъти в един живот да ставаш убиец. Така че - правете с мене, каквото трябва, според закона!

 Замлъкна учуден от красноречието си, очаквайки реакция от мен и полицая в ъгъла. Махнах уморено с ръка и той го изведе от стаята. Погледнах през прозореца, дъждът бе спрял. Рекламата на модна къща разливаше червени отражения по мокрия асфалт. Бях свършил засега своята работа, но думата имаха следствие и съд. Престъпникът щеше да бъде съден и нямаше да отърве наказанието. Случаят щеше да бъде поставен в нечия папка и скоро забравен. Но кой бе всъщност престъпникът и кой - невинен? Къде бе границата между наказание и престъпление? Кога ставаме непотребни за самите себе си? А и кой определя тези срокове? Задавах въпроси, на които не търсех бързи отговори. Защото знаех, че без мрака няма светлина, тя има нужда от него. Мракът ражда светлина и светлината ражда мрак. Бялото и черното в живота ни са се превърнали в сива мъгла, от която няма отърване и трябва да я прекосиш на всяка цена, независимо от метеорологичната прогноза. Дори когато е за дъжд по никое време...