18.08.2009 г., 23:07 ч.

Дъжд по никое време ( III част ) 

  Проза » Разкази
748 0 4
2 мин за четене
-Ревнувах я от първия ден, когато я видях, ревнувах я от тревата, по която ходеше. Пазех я от приятели и познати, не давах косъм да падне от главата й. И така до миналата седмица, когато я засякох да говори с непознат мъж във Виенската сладкарница. Предугаждаше нещо, горката, озърташе се насам-натам, не че не я следвах по петите, когато излизаше без мен. Смееше се преди да се качи в колата му- огромно, кафеникаво BMW. Беше зализан чистофайник, не бачкатор като моя милост. Последвах ги с такси, спряха пред хотел "София", говореше й нещо смешно, преди да се качат в стаята. Бавиха се час ли, два, не помня вече, като затворен звяр обикалях фоайето. Казах си - "Край и с нея, и с мене!". Излязоха по-щастливи от всякога, преди да се разделят. Цяла седмица сън не съм спал, а бълнувал плана на отмъщението. Подробностите навярно съм изпипвал... Оттам и чичо ми разбрал какво съм замислил и днес ме предаде. Не му стигнало смелост да го направи, преди да го извърша. Но, нейсе! Нали ни предават тези ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Янко Всички права запазени

Предложения
: ??:??