Делник. Без слънце. Ева търсеше телефона си, отчаяно, задъхано, в купчината бельо, която никога не получаваше вниманието ѝ. Неуспешно. Телефонът ѝ казваше „Достатъчно!". Опитите ѝ бяха достатъчни, но дали!? Ако набереше онзи номер още веднъж, само още веднъж...
А навън изобщо случваше ли се нещо!? Прозорецът откриваше само тясна пресечка, нищо повече. Два спрели автомобила, един случаен минувач, затварящите пейзажа стъкла, балкони, входни врати... Случвания. Не и в нейния свят, Ева знаеше, не и в света на немите телефони.
Ще минат дни, цигарите и кафетата ще престанат да притъпяват онзи толкова първичен инстинкт - за самосъхранение, за ползи. За засищане. Така ѝ се стори. Че изпитва глад. Сякаш можеше да си го помисли... че има място за храна в живота ѝ! И се мразеше, и се потеше, и се гмуркаше в студената вана: втора, трета, по-честа и от мартинитата на зазоряване...
Little fish, big fish, swimming in the water
Come back here, man, gimme my daughter
... търсейки нещо: във ваната, в дъ ...