В една детска стая на едно обикновено жилище в една средностатистическа жилищна кооперация, живееше една дъска...за гладене. Когато я купиха всичко около нея беше ново – кооперацията и жилището, мебелите, младото семейство, което се нанесе там, току-що се бяха оженили. Скоро започнаха да гладят на нея бебешки дрешки. Цялата стая ухаеше на бебе!...След няколко години, когато се роди и второто, се гладеха едновременно и бебешки и детски. Дъската си мислеше: „ Аз съм част от семейството! Когато няма никой в стаята, наглеждам малките.“ Домът се огласяше от бебешки плач и гугукане, от детско бърборене и смях...
Големината на дрехите се увеличаваше от месец на месец. След години, когато започнаха да се гладят тийнейджърски, вече размерите не се променяха толкова интензивно. В стаята зопочнаха да звънят китари, да се слуша силно музика, да се тананикат шлагери. Понякога се празнуваха рожденни и именни дни. Тогава сгъваха дъската и я изправяха до стената, за да не пречи да се танцува. Но тя не ...