- Имаш ми ми доверие?
- Защо?
- Кажи ми...
- Да.
- Разкопчай си колана.
Пътят пред нас беше празен, не се виждаше нито една кола, бяхме само ние. Слънцето целуваше асфалта и го караше да блести. Небето беше ясно, никакви облаци. На пътя бяхме само ние и април.
Ръката ми се поколеба, преди да натисне копчето на колана. Гледах напред и не знаех какво да направя. Музиката от радиото беше тиха, но долових позната мелодия:
Ти, ти ми даваш нещо.
Нещо, което никой друг не може да даде.
Палецът ми натисна копчето и коланът автоматично се прибра. В същия момент чух как колата изръмжава; десният крак на Ноел беше потънал в педала за газта; през стъклото картините бързо се превърнаха в размазана мъгла.
Усети сърцето ми как бие,
защото ти си единствената, която желая. ...