17 nov 2010, 21:38

*** 

  Prosa
698 0 0
2 мин за четене
- Имаш ми ми доверие?
- Защо?
- Кажи ми...
- Да.
- Разкопчай си колана.
Пътят пред нас беше празен, не се виждаше нито една кола, бяхме само ние. Слънцето целуваше асфалта и го караше да блести. Небето беше ясно, никакви облаци. На пътя бяхме само ние и април.
Ръката ми се поколеба, преди да натисне копчето на колана. Гледах напред и не знаех какво да направя. Музиката от радиото беше тиха, но долових позната мелодия:
Ти, ти ми даваш нещо.
Нещо, което никой друг не може да даде.
Палецът ми натисна копчето и коланът автоматично се прибра. В същия момент чух как колата изръмжава; десният крак на Ноел беше потънал в педала за газта; през стъклото картините бързо се превърнаха в размазана мъгла.
Усети сърцето ми как бие,
защото ти си единствената, която желая. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Б Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??