Един човек на изкуството
Яне подсмръкна и обърса ръката си в палтото.
- Какво си въобразяваш, смръдльо! Ще просиш, а. Ще точиш от държавата. Ще караш хората да си въобразяват, че са добри като ти подхвърлят от вниманието си. Я си събирай гемиите и отивай да си търсиш работа!
Яне подскочи, но не достатъчно бързо, и се озова в снега. Проследи клатушкащата се забързана фигура на минувача, докато я изгуби сред стачкуващата тълпа, и се огледа наоколо. Сълзи искряха в очите му. Не разбираше как никой не проумява какво изкуство е просячеството. Денонощия и денонощия наред, свободни от тревогите на дребнавия гражданин. А Яне имаше и добро сърце. Свиреше хубаво на китара. Какво повече искаха от него. Някакво дете падна върху него, но още преди Яне да изохка, то скочи, извинявайки се, и се затича към ледената пързалка Ариана. Дядо куцукаше след момченцето и му подвикваше да забави крачка. Яне се надигна и се отупа. Не му беше ден днес, изобщо не му беше ден. След като погледа малко кънкьорите, о ...