Един ден от живота на оптимиста
Часовникът звъни, но аз съм вече буден. Срещу мен е кошарата на дъщеричката ми. Как сладко спи, вдигнала две юмручета нагоре. Дъхът ù е лек и изобщо не се чува. В съня си е така красива... Прилича на принцеса. Но ще трябва да я събудя. Тая сутрин ще се оправям сам със нея, защото жена ми е първа смяна. Надвесвам се над детското легло и докосвам с показалец брадичката на моята малка фея, като смъркам с уста. Опитвам се да я събудя. Баба ме будеше преди много години така. С острия си Ягински нокът винаги ме одраскваше по брадичката.
Детето отваря очи и известно време ме гледа с неподвижен и замрежен поглед. После изведнъж присяга, взема голямата кукла, която е до него, замахва и ме хлопва здравата по главата. Усещам как куклинският целулоиден крак просто цял хлътва в окото ми. Вадя го бързо и сега с детето ревем едновремено. Аз от болка, а то защото още не му се става. Няма как. Ще трябва да свиква. Плача с едно око, но нали съм добър татко, поемам момичен ...