Един ден в страната на чудесата
Един ден, както си вървях по задушната и шумна улица, в главата ми се завъртя свежа мисъл. Бях намислила да отида в гората с кучето ми и да се разведря.
Тоз час се затичах към дома и казах на мама:
- Мамо, реших да отида във гората на разходка. Шаро ще ме пази от опасности.
- Е, щом си решила, - съгласи се мама - отиди, но се пази. Гората крие опасности.
Събрах в чантата си нужните за похода предмети и с Шаро - моят най-добър приятел, тръгнахме към гората. Не знаех какво ме очаква в дебрите и гъсталаците на горичката, но знаех, че кучето ми ще ме пази.
Ето че навлязохме в гората. Там бе слънчево и приятно. С кученцето вървяхме по козите пътечки, а аз правех снимки. Щяха да станат прекрасни фотографии, ако палавникът Шаро не ме бе блъснал, така че да изпусна фотоапарата си. Много се изплаших като видях, че той пада по стръмния склон и реших да се втурна след него, за да го хвана.
За нещастие, препънах се в един камък, затъркалях се надолу с глава, а Шарко ...