Един ден в страната на чудесата
Един ден, както си вървях по задушната и шумна улица, в главата ми се завъртя свежа мисъл. Бях намислила да отида в гората с кучето ми и да се разведря.
Тоз час се затичах към дома и казах на мама:
- Мамо, реших да отида във гората на разходка. Шаро ще ме пази от опасности.
- Е, щом си решила, - съгласи се мама - отиди, но се пази. Гората крие опасности.
Събрах в чантата си нужните за похода предмети и с Шаро - моят най-добър приятел, тръгнахме към гората. Не знаех какво ме очаква в дебрите и гъсталаците на горичката, но знаех, че кучето ми ще ме пази.
Ето че навлязохме в гората. Там бе слънчево и приятно. С кученцето вървяхме по козите пътечки, а аз правех снимки. Щяха да станат прекрасни фотографии, ако палавникът Шаро не ме бе блъснал, така че да изпусна фотоапарата си. Много се изплаших като видях, че той пада по стръмния склон и реших да се втурна след него, за да го хвана.
За нещастие, препънах се в един камък, затъркалях се надолу с глава, а Шарко запрепуска след мен. Изведнъж, незнайно как, се озовахме на някакво странно място, където всичко бе нагоре с краката...
- Какво ли ще е това място? - запитах кучето си ,сякаш чаках отговор.
- Тук е мястото, където всички животни живеят в хармония и разбирателство -заговори с човешки глас кучето ми.
Много се учудих, след като чух животното да говори. За известно време не проумявах къде се намирам и по силата на каква магия се случва всичко това.
Изведнъж кучето затича нанякъде и аз го последвах. То ме отведе до едно езеро. Около него имаше всякакви магични същества, които танцуваха под ритмите на пиано и нежна цигулка.
- Няма ли да се присъединиш към танцуващите? - попита ме Шаро.
Бях толкова отнесена, че дори не чух думите му. Едва след като ги повтори, аз се съвзех и започнах да се запознавам с чудните същества.
Денят почти бе изминал, когато видях черен облак да се извисява в небесата.
- Какво е това? - запитах уплашено. - Какво става?
- Не се тревожи, това е най-важният гост - отговори ми едно чудновато човече. - Той е рицарят на правдата. От ранни зори той носи правдата на раменете си и я раздава на нуждаещите се.
Изведнъж от облака слезе висок широкоплещест мъж, който носеше на яките си рамене кош, пълен с правда. Всички магични създания се наредиха около него и замолиха за правда. Той раздаде на всекиго, колкото е нужна правда, и дойде при мен.
- А ти, момиченце, не се ли нуждаеш от правда? - запита с гръмкия си глас рицарят на правдата.
Аз не отговорих.
- Ами, виж останалите. На това мече дадох, на зайчето дадох, на всички дадох, а ти не получи - заговори рицарят. - Я си вземи малко за вкъщи. Нима не знаеш колко много лоши хора има в града? Не се противи и вземи малко, в случай, че ти потрябва.
Взех си малко правда и си тръгна по живо, по здраво.По пътя две катерички се караха за шепа орехи. Извадих малко правда от чантата си и те си разделиха орехите. Навлязох в града, а там три деца се караха за един шоколад. Извадих малко правда и им разделих шоколада. Така по пътя оправих чуждите проблеми и се прибрах вкъщи. Там на масата намерих шоколад. Бях получила подаръка като отплата за правдата.
© Михаела Всички права запазени