В полицията:
― Добър ден, с какво мога да Ви бъда полезна?
― Не е добър деня, така че кажете ми, къде мога да подам жалба, защото откраднаха живота ми?
― Моля Ви, успокойте се и кажете за какво точно става въпрос?
― Загубих живота си, целия, откраднаха ли ми го, загубих ли го не знам, но трябва да го намерите...
Веси се събуди трепереща, цялата обляна в студена пот. Замръзваше. Не разбираше какво точно се случваше, но усещането за загуба беше толкова истинско, че чак ѝ се доплака. Замъглените ѝ от съня очи, почти не фокусираха. Пресегна се, напипа телефона на нощното си шкафче и се успокои. Не беше в полицията. Не беше загубила нищо. Всичко си беше тук до нея. Сънувала е кошмар. Само един ужасен сън. Слава Богу!
Бледата светлина на уличните лампи ѝ напомни къде се намира. Воят на преминаваща в далечината линейка, успя окончателно да я върне към действителността. Напоследък кошмарите зачестяваха, но тя го отдаваше на преумората. Работеше малко повече, а почивката оставяше за друг път. В ...