Jan 22, 2007, 5:33 PM

Един кратък разказ 

  Prose
1186 0 1

В гърлото й се надигаше отчаян писък. Отново беше поредният момент, когато й идваше до гуша от всичко. Омръзна й да я питат глупави въпроси. Дойде й до гуша да се отнасят с нея все едно е вещ и да й държат сметка. И то хора, които дори не я познават, а камо ли да я разберат. А къде беше той? Да, той, единственият светъл лъч, който правеше животът и още по-черен? Никога не е тук, никога няма да е до нея. Никога няма да я разбере. Никой не я разбира. И тя си отиде. Без думи, без обяснение, без сърце. Само с един изстрел.
 

 

 

© Аглика Кирякова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • не даваш някаква точно определена причина за това което прави тя.на всички понякога им идва до гуша но тук сякаш има само отчаяние и нищо друго.
Random works
: ??:??