В гърлото й се надигаше отчаян писък. Отново беше поредният момент, когато й идваше до гуша от всичко. Омръзна й да я питат глупави въпроси. Дойде й до гуша да се отнасят с нея все едно е вещ и да й държат сметка. И то хора, които дори не я познават, а камо ли да я разберат. А къде беше той? Да, той, единственият светъл лъч, който правеше животът и още по-черен? Никога не е тук, никога няма да е до нея. Никога няма да я разбере. Никой не я разбира. И тя си отиде. Без думи, без обяснение, без сърце. Само с един изстрел.
© Аглика Кирякова Todos los derechos reservados