Въртя се, въртя се, няма и няма! Бяга ми сънят и това е! Ами, няма как, ще броим овце! И почвам….една..
- Здрасти! Аз съм Éдна.
- Моля? Коя си? Какво правиш тук?
- Ми нали ме повика! Аз съм Éдна. Абе, много сте странни това хората! Висши били! Какво ви е висшето? Повика ме – дойдох! Как можаха да ме кръстят Éдна! Всяка вечер насам-натам! То работа, работа… Като не могат да спят, ние ли сме виновни!
- Ама ти си овца…!
- Е, и? Ти да не си…кой знае какво! Ама аз съм учтива, интелигентна съм! Не обиждам като някои…Виж я ти! Овца съм била! Хубаво ми казваше майка ми, че хората са нахални, високомерни и арогантни! Грижиш се, грижиш се, а те…Нямат капка уважение и благодарност!
- Ох, стига вече, че ми наду главата! Малко ми надува главата шефът…
- Кой, Петров? Какъв мил човек! Бях при него оная вечер! Почерпи ме едно Блъди Мери! Ама прекарахме една прекрасна нощ! Малко са такива…малко-о-о! А ти, няма ли да ме почерпиш поне! Все да ви напомням за добрите обноски, ей!
- Ами…кафе и …някакви слад ...