Краят на работния петъчен ден най-накрая настъпи, когато Александра се прибра уморена от офиса и захвърли чантите и дрехите си още от вратата. Обувките първи полетяха с прекрачването на входния праг, последвани от небрежно преметнато на закачалката кожено яке. Алекс влетя с гръм и трясък в спалнята и се тръшна с цялата си сила и тежест върху мекото легло. Пухкавите розовеещи чаршафи обгърнаха голата й кожа и в отговор тя присви очи в наслада. Пое си дълбоко въздух - ароматът на портокал, идващ от собственоръчно създадения ароматизатор от Ивайло бе превзел всяка молекула кислород и дишайки с пълни глътки, Алекс имаше чувството, че се намира в цитрусова градина. 
- Хм, допи ми се ментов чай. - рече си тя на глас, след което надигна уморените си крайници и се затътри към кухнята. 
Вече минаваше 18:00 ч. и Алекс започна нервно да проверява часовника си през точно определени интервали от време. Държейки огромна чаша за чай в ръка тя се долепи до прозореца, гледащ към улицата и започна да сканира зорко със светлите си очи околността.
Внезапно го съзря. В далечината Ивайло крачеше устремено с големите си крака към блока им, хванал няколко чанти в лявата си ръка, а под дясната си мишница носеше някакво синьо кълбо. Набиваше се на очи и всеки, който го разминаваше по улицата се обръщаше да го гледа.
Алекс се изкикоти при вида му и неволно прикри с ръка устните си, след което скокна от прозореца и се насочи към разхвърлените чанти във всекидневната. Тършуваше бързо от чанта в чанта, търсейки нещо определено. Времето се изнизваше бързо и тя бе наясно, че трябва да действа по-бързо, инак Ивайло щеше да я хване. 
- Ето те! - кресна тя въодушевено и грабна пухкав розов плат. Прескочи табуретката, която незнайно защо се разполагаше по средата на стаята и се залепи на голямото огледало, закачено върху бялата стена в дъното на помещението. Нахлузи нервно розовият костюм, като в бързината голите пръсти на краката й се запираха в материята и правеха обличането още по-трудно. След едноминутна борба Алекс най-накрая успя да изпълни задачата си и впери очи в отражението, което я гледаше. Избухна в бърз истеричен смях, след което се обърна и грабна розовата глава на динозавър. Нахлупи я на лицето си, намести я добре, така че дупките да паснат на очите й. Последваха големите крака с розови нокти, които бяха ужасно неудобни за ходене. Щом се увери, че вижда добре през дупките на динозавърската глава и че може да върви застана до входната врата и зачака.
Тежките стъпки на Ивайло се чуваха като тътен в стълбището и все повече и повече се приближаваха до апартамента им. Още преди да успее да вкара ключа в ключалката, вратата скръцна и Алекс застана на входа с цялата си прелестна розова премяна. Ивайло застина за миг в недоумение, след което избухна в силен смях.
- Алекс! Какво правиш?! - попита той, смеейки се.
- Посрещам мъжа си! - отвърна му тя с развеселен глас.
- Да, завръщащ се от обидната си допълнителна работа… - смотолеви Ивайло и настроението му видимо помръкна.
- Много сте сладък, г-н Син Динозавър… - продължи Алекс, изменяйки си гласа. - Защо си държите главата под мишница?
- Хаха, защото иначе е нелепо и хората ме зяпат.
- Да де, ама така виждат кой си, а ако си нахлупиш каската, пардон динозавърската глава няма да знаят кой е отдолу… това го предлагам като решение на това, че те е срам. - заобяснява се невротично Алекс, полюшвайки се от крак на крак. - Аз го намирам за супер сладко. - усмихна се искрено тя и залепи тялото си до това на Ивайло. Обгърна го с розовите си крайници и го стисна силно. - Дай една динозавърска прегръдка!
- Хаха, ще ме умориш! - отвърна й той. - Къде го намери този костюм? 
- Който търси - намира!
- Ама защо си го облякла?
- Защото имам идея. Хайде слагай динозавърската глава и излизай навън с мен. - предложи Алекс.
- Облечени така?! - попита Ивайло, мръщейки челото си в почуда.
- Да! Супер сме сладки. И шантави. И сладки. - продължи да обяснява Алекс. - И шантави.
- Ти си моето шантаво динозавърче! - отвърна развеселено Ивайло.
- Така те искам! - кресна Алекс, удряйки юмрук в дланта си. - Хайде пред мен!
Двамата излязоха от жилищния блок и поеха по улицата, крачейки с големите си динозавърски крака по плочките. Алекс намести хубаво динозавърската синя глава върху тази на приятеля си и го тупна по темето. Той от своя страна я дръпна бързо за опашката, след което улови малкото й тяло в нежна прегръдка.
- Ти си уникална! - рече й той тихо. - Мен ме е срам от тази работа и от този костюм, а ти ме караш да излизам така в извън работно време!
- Нали? Страшна съм! - разсмя се Алекс. Хвана здраво ръката на Ивайло и закрачи с горда стъпка по улицата.
Вървейки хванати ръка за ръка двойката динозаври представляваха истинска сензация за преминаващите хора. Едно малко момиченце, което крачеше долепено до майка си започна да ги сочи с пръст и да подскача на място. Майка му се разсмя с искрен глас, ала думите на детенцето накараха всички, които ги чуха да се усмихнат широко.
- Виж, мамо! - рече то. - Два влюбени динозавъра! Любовта наистина е навсякъде край нас! Даже и при шантавите динозаври я има!
Алекс се усмихна под главата на костюма си и стисна по-силно ръката на Ивайло. Той в отговор на постъпката й я дръпна рязко, наведе я надолу и долепи динозавърската си уста до тази на нейния костюм.