alexltmsyf
18 results
- Хайдее! Стягай багажа и да тръгваме! - подкани го тя, тропайки с десния си крак по студените плочки в коридора.
- Добре де! Стига си давала зор! - отвърна й той, смеейки се, докато се опитваше да затвори ципа на раницата си. - Разбира се, че точно, когато бързаме това чудо ще се заинати и няма да ...
- Добре де! Стига си давала зор! - отвърна й той, смеейки се, докато се опитваше да затвори ципа на раницата си. - Разбира се, че точно, когато бързаме това чудо ще се заинати и няма да ...
313
5
Нали знаеш онова странно състояние, в което ти се струва, че времето минава прекалено бавно. Например, когато чакаш на опашката в магазина, попаднал си в задръстване или си заклещен под смазващата скука на работните часове в петъчния следобед.
Е, днескашният ден е точно такъв, но за компания си имаш ...
Е, днескашният ден е точно такъв, но за компания си имаш ...
866
1
В стаята бе тихо, нощта тъкмо се бе спуснала на небосклона и тъмнината бавно завземаше околността. Катерина се бе поместила на мекото канапе, увита в меко кафяво одеяло, хванала чаша за кафе пълна с червено вино. Мислите й се рееха някъде из пространството, а погледът й бе фокусиран към входната вра ...
276
2
Мария обичаше да пише. Това бе любимото й занимание - можеше да прекара цели дни в щракане по клавишите на клавиатурата. Пишеше за всичко - за природата, живота, хората и техните взаимоотношения, за любовта и омразата, за малките неща от ежедневието. Всичко, което преживяваше, усещаше и чуваше - сяд ...
398
1
11
Той ме откри седнала на пода на гардероба в спалнята, полюшвайки се напред-назад, докато сълзите ми се стичаха по бузите и падаха в скута ми. Черният молив по клепачите се бе размил, а устните ми се бяха подули от плач. Сърцето ми се разпадаше. Мъжът, когото обичах и който трябваше също да ме обича, ...
364
4
Тази нощ отново не успях да спя добре. Прекарах тъмните часове от денонощието в болежки, мисли за живота и децата, а силните звуци от хъркащия до мен Мирослав бяха перфектното допълнение към разстройващия съня ми коктейл. Макар и с годините да бях свикнала на тези чудни тонове, идващи от дълбините н ...
717
1
1
Когато влязох в стаята усетих как по гърба ми започнаха да лазят тръпки. Чувствах ги така, сякаш си правеха състезание. Санитарката хвана плахо дръжката на вратата, сякаш очакваше да я удари ток, а плътната бяла ръкавица опряна в метала изкрибуца.
Присвих очите си неволно при този звук и стиснах здр ...
Присвих очите си неволно при този звук и стиснах здр ...
513
2
Краят на работния петъчен ден най-накрая настъпи, когато Александра се прибра уморена от офиса и захвърли чантите и дрехите си още от вратата. Обувките първи полетяха с прекрачването на входния праг, последвани от небрежно преметнато на закачалката кожено яке. Алекс влетя с гръм и трясък в спалнята ...
523
- Виж, наречи ме циник, ако желаеш, но просто за мен не съществува такова нещо като любов… - започна да обяснява с тих глас Калин. - Всичко е една пълна измислица, създадена от отчаянието на хората. Най-жалкото е, че почти всички те цял живот се стремят да открият “любовта”, срещат някого и може би ...
571
1
Винаги съм ненавиждала зимата, читателю. Действа ми някак депресиращо... дали заради мрачните сиви дни или заради студа, сковал земята наоколо, но всяка година щом усещах настъпващата зима, душата ми помръкваше. Още от малко момиченце все се шегувах (ала всъщност тайнично копнеех), че искам да живея ...
1242
2
6
Поредният скучен понеделник започваше. Часът бе 7:00 и аз вече бях готова за работа. Тази сутрин отново се събудих без капка желание за живот - нищо ново. Не зная дали се чувствах така поради факта, че седмицата започваше отначало, че сивото еднообразно ежедневие бе изсмукало щастието ми или че прос ...
733
1
1
Беше необичайно топъл януарски ден. Нямаше и помен от малкото останал сняг по улиците, а подухващият южняк придаваше на околността едно приятно усещане за пролет. Тя вървеше бързо и целеустремено по малката уличка, която се падаше успоредна на главната централна. Погледът й както винаги бе скован и ...
1015
1
2
Мъка и тишина
заедно с постоянна самота,
задушават те ума ми
и горчиви сълзи давят ли гласа ми...
Мъка и тишина ...
заедно с постоянна самота,
задушават те ума ми
и горчиви сълзи давят ли гласа ми...
Мъка и тишина ...
538
Тишина… Внезапно настъпи тишина. Започнах да се оглеждам наоколо. Стаята, в която бях бе бяла и чиста като първия сняг. Къде се намирах?! Кристофър седеше пред мен с каменното си изражение, което придобиваше след всеки наш скандал. Рядко се случваше да спорим и да стигаме до караници, но все пак бях ...
1487
1
Влетях в стаята, колкото се може по-бързо. Малката ми сестричка стоеше сгушена в ъгъла до леглото си с ръце закриващи мъничките й уши. Бистри, топли сълзи бяха окъпали нежното й личице. При този й вид сърцето ми се сви.
- Хей, малката! – подвикнах й аз с престорен веселяшки глас.
- Батко, страх ме е ...
- Хей, малката! – подвикнах й аз с престорен веселяшки глас.
- Батко, страх ме е ...
1234
4
Настъпи поредният скучен понеделник, в който трябваше да стана рано сутринта и да се приготвя за лекции по химия. Алармата звънна точно в 6:00, но аз бях вече буден, мислейки за доста неща. Станах, влязох в банята, взимайки си горещ душ и се облякох. Навън отново беше доста студено. Излязох набързо ...
1017
Несподелена любов
Тази вечер тя го сънува. Такъв, какъвто беше, когато се запознаха – спокоен, мълчалив, леко пребледнял и вечно замислен. Стоейки на страна от другите, оглеждайки ги със зелените си, строги очи. Останалите го смятаха за странен самотник, който е толкова задръстен, че не може да завъ ...
Тази вечер тя го сънува. Такъв, какъвто беше, когато се запознаха – спокоен, мълчалив, леко пребледнял и вечно замислен. Стоейки на страна от другите, оглеждайки ги със зелените си, строги очи. Останалите го смятаха за странен самотник, който е толкова задръстен, че не може да завъ ...
1870
2
Любовна история...
Навън бе тихо, спокойно и единствено се чуваше шумоленето на листата. Уличната лампа примигваше леко и едва осветяваше околността. От мрака започнаха да се чуват приближаващи стъпки и гласове. След минута-две два силуета се спряха под разсеяната, жълтеникава светлина, около която ...
Навън бе тихо, спокойно и единствено се чуваше шумоленето на листата. Уличната лампа примигваше леко и едва осветяваше околността. От мрака започнаха да се чуват приближаващи стъпки и гласове. След минута-две два силуета се спряха под разсеяната, жълтеникава светлина, около която ...
5604
3
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
