Беше събота... Момичето се събуди рано, за да може да се подготви за училище. Когато се събуди, усети странно чувство, но не обърна много внимание на това, беше заета. Учеше. Часовникът удари 13 часът. Беше време тя да тръгне. Една от най-добрите й приятелки я чакаше пред блока. Както обикновено Момичето с усмивка на лице отиде на училище. Но отвътре не й беше до усмивки... В сърцето й живееше самотата... Точно преди 3 дни беше се обяснила в любов на момчето, което обичаше. Сърцето й задаваше въпроси, защото момчето не й бе отговорило. Навън беше слънчево. Слънцето нежно галеше дългите й коси, а тих ветрец докосваше нежната й душа. Тя вървеше бавно и внезапно пак това чувство. Тя влезе в час. Чувството този път беше дълго... През целият час тя го усещаше..Удари звънеца. "Междучасие най-сетне" - отдъхна тя. Както винаги тя и нейните приятелки излязоха на чист въздух. Когато излезe се усмихна, усети нещо...Май щастие...Беше видяла момчето. Стана време да влиза... В момента, в които тя минаваше през входната врата, момчето мина покрай нея и каза "Спри." Тя дочу този до болка познат глас и се спря. Сърцето й започна да бушува, нямаше глас... Беше толкова притеснена... А той, така спокоен и учтив, й обясняваше, че между тях не може нищо да стане... Че той не заслужава нейната любов... През главата и мина всичко... Почувства прерязваща болка... Всички мечти се разбиха... Хората минаваха, но тя не ги забелязваше. В същият момент момчето извади писмото, написано за него с толкова любов и й го върна с думите "Дай го на друг по-добър от мен". Момичето не можеше да повярва, заболя я! От тази болка дива тя започна да тича... Тичаше по коридора и не виждаше никой... Мина покрай своите приятелки, но не ги забеляза... Скри се на единственото място, където нямаше никой... Скри се в тоалетната... Подир нея се затекоха приятелките й... Така притеснени ... Тя през сълзи помоли да я оставят. Момичето бе наранено... Момичето с усмивка посрещна самотата. Гледаше писмото и не можеше да повярва... Минаха няколко минути, Тя хвана писмото и го накъса... Късче по късче... Сякаш това бе сърцето й... Седеше сама и плачеше, но си каза "Трябва да съм силна и да изляза". Така и направи, излезе, но сълзите напираха... И пак се върна... Облегна се до стената и заплака... Плака с глас, крещя!!! "Всичко свърши" - каза си тя... Гледаше вратата и не можеше да повярва, че тази врата я дели от реалността... Болеше я...Сърчицето беше на топка свито... Минаха 10 минути, приятелките й дойдоха да я вземат, не можеха да я гледат така... А тя плачеше ли... плачеше... Момичето се прибра... Легна на леглото, хвана плюшената играчка и я прегърна, болка силна прониза нейното сърце, от тази болка се чу вик "Защо го обичам...". Тя стана, отиде в банята... Погледна огледалото, виждаше образ... Но това не бе тя... Нямаше я усмивката слънчева, нямаше го блясъка в очите... Вместо това имаше кървави сълзи... Устни ледени... Колко много мъка и тъга имаше в това момиче! Тя се облече, сложи си грим, за да изглежда по-голяма, отиде в денонощния магазин и взе една бутилка водка. Вървя...Но краката й не издържаха и прибра... Седна в центъра на стаята, отвори водката и потърси утеха в алкохола. До нея имаше снимка... Да, снимка на любовта... Тя го гледаше и отпиваше бавно от алкохола, отдъхваше... и пак отпиваше!

Момичето се чувстваше ненужно, толкова наранено и само... Мина 1 час... Водката свърши... Тя бе заспала така невинно, лежеше, без да мръдне. Приятелките й се бяха притеснили много за нея и решиха да я потърсят. Отидоха пред тях, звъняха, но никой не отвори вратата... Докоснаха със страх студената врата и тя се отвори, забързани, уплашени се запътиха към нейната стая... Когато я отвориха, я видяха, беззащитна лежеше, сълзите бяха намокрили пода, празното шише се бе търкулнало до другия край, а снимката бе до устните й...

... Когато момичето се събуди, видя, че не е у тях, беше в болницата... А приятелките й я чакаха да се събуди... Момичето прошепна "Какво стана..." Приятелките й и обясниха, че всичко ще се оправи... Мина 1 седмица. Момичето беше нещастно, всичко бе изписано на лицето й. Дойде денят, в който трябваше да се върне в училище. Когато стигна до тази до болка позната сграда, се обърна и искаше да затича, да намери алени поля и там да заживее... Далеч от реалността! Но приятелките й настояха тя да влезе. Тя знаеше, че трябва да се изправи пред страха... Да се изправи пред Дявола! Когато премина училищният праг, усети силна болка, биеща в сърцето й... От очите й се родиха безброй сълзи... Всичко бе нереално! Мина първият час, всеки я гледаше различно, тя чуваше как я обсъждат... Тя стана и отиде навън, да отдъхне! Когато излезе, се сблъска с него... Когато го погледна, тя усети онази тръпка, когато телата им се бяха докоснали, тя усети топлотата... Докато го гледаше, тя изгуби съзнание и падна пред очите му! Падна в ръцете му... Той разтревожен се развика за помощ, когато момичето дойде в съзнание, го видя притеснен за нея... Тя го гледаше и не можеше да каже нищо... Той видя, че е будна, отиде до нея, взе ръката й... Момичето гледаше с пълен поглед, със насълзени от щастие очи...И искаше да й каже, че я обича, но в същия момент ужасна болка прободе сърцето й... Дъхът и спря... Последните думи, които каза, бяха: "Обичам те..." Животът взе доброто дете... А в очите на момчето заваля пороен дъжд от сълзи... Той не можа да й каже колко много я обича... Когато приятелките й разбраха, те спазиха нейното последно желание, те знаеха за нейната болест и не казаха на никой... Отидоха в тях и взеха една тетрадка, в тази тетрадка бяха описани нейните чувства и истината за нея... Да, тя беше болна, но това не й попречи да се влюби... Когато момчето прочете нейните мисли, всичко мина в главата му като лента... Но вече момичето го нямаше... Момичето с красива усмивка беше в друг по различен свят ...