Беше събота... Момичето се събуди рано, за да може да се подготви за училище. Когато се събуди, усети странно чувство, но не обърна много внимание на това, беше заета. Учеше. Часовникът удари 13 часът. Беше време тя да тръгне. Една от най-добрите й приятелки я чакаше пред блока. Както обикновено Момичето с усмивка на лице отиде на училище. Но отвътре не й беше до усмивки... В сърцето й живееше самотата... Точно преди 3 дни беше се обяснила в любов на момчето, което обичаше. Сърцето й задаваше въпроси, защото момчето не й бе отговорило. Навън беше слънчево. Слънцето нежно галеше дългите й коси, а тих ветрец докосваше нежната й душа. Тя вървеше бавно и внезапно пак това чувство. Тя влезе в час. Чувството този път беше дълго... През целият час тя го усещаше..Удари звънеца. "Междучасие най-сетне" - отдъхна тя. Както винаги тя и нейните приятелки излязоха на чист въздух. Когато излезe се усмихна, усети нещо...Май щастие...Беше видяла момчето. Стана време да влиза... В момента, в които тя ми ...