Една нощ в Генуа
От Рим тръгнахме по тъмно. Римската лятна нощ се разстилаше над Форо Романо, и забулваше древните руини с мистичен плащ. Аутострадата беше почти пуста в този ранен час. Редки коли профучаваха край нас, забързани неизвестно за къде. Пътувахме по А1, мълчаливи и дремещи. И двамата нямахме навика да ставаме толкова рано. Енрико държеше волана и упорито мълчеше. Бях благодарен защото нямах никакво желание да водя какъвто и да е разговор. През последните две седмици бяхме пропътували заедно хиляди километри и бяхме водили нескончаеми раговори и спорове на теми, които вълнуваха един от двамата. Естествено най-много бяхме обсъждали сделките на фирмата в България. Това ни беше работата. Естествено не подминахме нито неговите Маоистки увлечения, нито моето отрицателно отношение към модното увлечение на западната младеж по Че Гевара и професионалното революционерство. За Енрико той беше идол, кумир и негов портрет беше на мястото, където нормално трябва да стои снимката на любим ...