ЕДНА ОБИКНОВЕНА ИСТОРИЯ
……Първите капки пролетен дъжд забарабаниха по стъклото..... Времето отново се бе начумерило, сивите облаци напомниха за трудно отиващата си зима, въпреки че никой вече не хранеше илюзии за завръщане към дните, изпълнени с еднообразие и тъмнина. Пролетта бе дошла! Надеждата за промяна отново беше затоплила душите на хората, трепкащото, познато чувство бе завладяло сърцата им и сякаш едноцветните тълпи, изпълващи улиците изглеждаха някак по- въодушевени и пъстри... Въздухът бе различен..Сутрин се чуваха първите птичи песни, а по напъпилите клони на дърветата се вееха накачулени мартеници….
Въздишка на отчаяние се изплъзна между устните и......тази пролет, а сигурно и всяка друга вече нямаше да бъдат същите за нея...изпълнени с трепетно очакване за нещо различно. Нещо, което да те накара да станеш сутрин, да отвориш широко прозореца и да посрещнеш новия ден с надежда, че този ден ще бъде наистина различен и специален!
Всичко вече беше безсмислено, което беше доста ...