ЕДНА ОБИКНОВЕНА ИСТОРИЯ

……Първите капки пролетен дъжд забарабаниха по стъклото..... Времето отново се бе начумерило, сивите облаци напомниха за трудно отиващата си зима, въпреки че никой вече не хранеше илюзии за завръщане към дните, изпълнени с еднообразие и тъмнина. Пролетта бе дошла! Надеждата за промяна отново беше затоплила душите на хората, трепкащото, познато чувство бе завладяло сърцата им и сякаш едноцветните тълпи,  изпълващи улиците  изглеждаха някак по- въодушевени и пъстри... Въздухът бе различен..Сутрин се чуваха първите птичи песни, а по напъпилите клони на дърветата се вееха накачулени  мартеници…. 

Въздишка на отчаяние се изплъзна между устните и......тази пролет, а сигурно и всяка друга вече нямаше да бъдат същите за нея...изпълнени с трепетно очакване за нещо различно. Нещо, което да те накара да станеш  сутрин, да отвориш широко прозореца и да посрещнеш новия ден с надежда, че този ден ще бъде наистина различен и специален!

Всичко вече беше безсмислено, което беше доста жалко за самата нея. Тя беше привлекателна млада жена на 25, работеше хубава работа, имаше различни интереси, обичаше да гледа европейско кино, да се храни в не много скъпи, но изискани ресторанти, да слуша актуална музика, да прави хиляди снимки в планината докато кара ски.........всъщност нищо по-различно от интересите и живота на 2/3 от младите жени на нейната възраст.

Само че, за разлика от повечето от тях Емилия нямаше вече за какво да мечтае!

 Странно е да кажеш на някой, че нямаш мечти, защото може би мечтата е основния двигател на човешкия прогрес. Еволюцията е всъщност умението на хората да мечтаят.Но тя вече нямаше никакви мечти, защото някак си бе прозряла, че е абсолютно безсмислено човек да мечтае......защото когато мечтата стане реалност и то най-голямата ти мечта, реалността я изкривява и превръща в ежедневие. А ежедневието свива мечтата и я запраща в небитието и тогава мечтата  отстъпва място на действителността. Оттам нататък нещата стават наистина отвратителни-коя действителност е перфектна, както би била в мечтата? Отговорът е никоя!

Отново въздъхна, отвори прозореца по навик и  дъждът веднага намокри лицето и, отнякъде се появи ветрец, заигра са се с косите и и изчезна. Остана само миризмата на влага, мокра пръст и ....спомени. Много, напластяващи се в съзнанието и, преплитащи се, без осезаемост за хубаво или лошо...спомени от детството...бледи и несигурни...спомени от първите и стъпки в любовта и пубертетските разочарования.... спомени от хиляди политания и приземявания в действителността...безсмислени, но скътани в съзнанието..неканени и нарушаващи коловоза на сегашния и живот.

Затвори прозореца и отново седна пред монитора, в стаята беше тихо, работния ден вече беше приключил. Шумното множество от колеги се бе изнесло за да  подпомогне огромните задръствания в големия  град в стремежа си да до изживее жалките остатъци лично време в отиващия си ден. Прогони спомените, пъплещи из съзнанието и и се опита да се съсредоточи в работата си. Беше се научила да “има приоритети”, след непрекъснато втълпяване за това от страна на шефа и, който не понасяше замечтания и поглед, блуждаещ през прозореца, когато постъпи на работа. Тогава беше на 22, всичко и се струваше безкраен fun, живееше под мотото “Животът е хубав”, вярваше във вечната любов, принца на бял кон и истинските приятели..

Беше контактна и общителна, непрекъснато мечтаеща и забавна, имаше много познати и “ежедневие” за нея беше непозната дума. Единствения по-сериозен удар, който и беше нанесъл живота беше прекратената връзка с мъжа, в който вярваше че ще бъде до края на дните си, който и се кълнеше във ВНЛ и който след 4 години и половина я изостави една топла вечер в началото на август с познатото “...абе от известно време между нас нещата някак си не вървят” След време разбра, че пичът е имал друга връзка шест месеца, преди това и то с жена, която представете си, удивително много приличаше на самата нея. Общите им приятели и разказваха, че в началото дори самият той я е наричал Еми. И досега не разбра къде беше сбъркала, но по добре...от позицията на отминалото време бе осъзнала, че той беше  доста ограничен и себичен човек. Който всъщност бе ограничавал самата нея. Беше го изживяла доста тежко, трябваше и около половин година за да си стъпи на краката, междувременно завърши и започна работа, на майтап. Всяка вечер беше на различно място, с шумни и разнообразни компании, с много алкохол, цигарен дим и забавления. Знаеше всички известни софийски заведения, обличаше се с много вкус и екстравагантност, привличаше мъжките погледи, въпреки че в душата си беше непоправим романтик и мечтател и не искаше мъжете да я харесват само заради външния и вид. Опитваше се да прозре човещината зад премрежените от алкохол погледи, циничните обръщения и простота. Вярваше си, че успява, търсеше различното във всеки човек и се радваше безумно, когато успееше да го изкара на показ. Още след първите две седмици, в които работеше се влюби. Той беше по-голям от нея, работеше в една от стаите на втория етаж и беше непрекъснато заобиколен от жени. В началото дори не осъзна колко я привлича, но с течение на дните тя все по-често си намираше повод да отиде в стаята му, да му занесе някой документ, да му разкаже за поредното си “приключение”  или просто да послуша гласа му, притаила дъх до вратата.Жадно поглъщаше всякаква информация за личния му живот, разбра че е живял в Англия две години и че си има дългогодишна връзка с жена, която не го привлича особено. Един ден след работа я видя и се изуми колко много може да ревнува- запозна се с нея, мило и интелигентно момиче, доста по-хубаво от нея. Поговориха си общи приказки, за времето, за работата под зоркия му поглед, след което се извини и си тръгна, объркана и отчаяна - тогава може би осъзна колко е безполезно да мечтаеш. Застанала до прозореца в празната си стая, за първи път не излезе никъде след работа, цяла вечер си мислеше колко е безсмислено да се самозалъгва. Тогава взе важно решение- прекратяване на всякакви взаимоотношения, излизания след работа на “по бира” с него и колегите и съвместни купони. Не устиска. Оплиташе се все повече,а положението се усложни, когато една вечер той и се обади и отправи делово предложение- да започне работа в неговия отдел. Не беше на себе си от радост, прие без изобщо да си помисли, какво ще и донесе това. Започна да гради илюзии, как лека полека той ще разбере истинската и всъщност и ще се влюби в нея, ще зареже всичко и ще заживеят истински щастливи. Промени се, отслабна от трескаво очакване нещо да се случи. Много мъже я сваляха, завързваше мимолетни връзки с идеята, че все пак трябва да има някакъв полов живот, но господи колко несъвършени бяха другите....

Всяка сутрин отиваше с трепетна надежда как днес ще и каже колко е хубава, ще усети парфюма и и ще я погледне влюбено... в стаята работеха един срещу друг само двамата, почти не си говореха, защото той не обичаше празни приказки, непрекъснато намираше повод да я скастри за нещо, правеше безсмислени скандали, които тя безропотно преглъщаше, вярвайки в правотата му. Не спираше да губи надежда, започна да харесва неговия начин на живот, да приема неговите възгледи на отрицание и да търси нещата, които му харесваха, а това беше повече от трудно. В душата си този човек беше непоправим песимист и колкото и хората да си мислеха за него като за купонджия. Единствено, когато се напиеше, коренно се променяше, тогава тя откриваше в него човека в когото беше отчаяно влюбена. Той се превръщаше в душата на компанията и винаги си тръгваше с различни жени.... А за нея остана надеждата, че тя е нещо различно...и все някога той ще разбере....  Забавляваха се много, напиваха се и тичаха из градинките, лежаха по поляните и пейките нощем и си говореха колко е скапан живота и колко рядко човек е истински щастлив. На следващия ден в работата той отново ставаше предишния заядлив грубиян...и така до следващото съвместно напиване. Тя стана най-добрия му приятел, с който той споделяше много... До вечерта, в която след поредния запой  останаха само двамата...пияни и ......влюбени....  целувките бяха нова вселена, допирът, усещането, мириса...тя имаше чувството, че се ражда и живее отново, че вижда всички звезди едновременно, че знае вечните отговори за света...съпреживявайки ги с него. Безкрайно щастие, само тук и сега без мисъл за утрешния ден-който не закъсня да дойде....

За него това беше поредното мимолетно увлечение, беше се хванала на най-изтъркания номер на света, макар че не се предаде лесно, правиха секс още  много пъти, в които тя отчаяно се опитваше да му покаже, че той е всичко за нея. Отиваше на работа с мисълта, че всеки момент ще се строполи на земята и ще умре, продължавайки бясно да трака по клавиатурата и да говори с равен тон по телефона.....

Слушаше как непрекъснато умоляваше приятелката си да се върне при него...колко много я обича... и преглъщаше сълзи, които така и не излизаха...

Нощем беше най-страшно, не спираше да мисли какво да промени и какво да направи, нещо различно, а тя беше изобретателен човек........

Затвори очи за момент, опитвайки се да се съсредоточи в работата си “Емилия, човек трябва да си има приоритети...” Уви миналото пак я връхлетя....

Отвори работния си тефтер, сред хилядите записки и служебни телефони видя страница, в която в редките откраднати моменти нахвърляше по нещо....

07.01 какво се случва, когато всичко свърши?

Какво става, когато мечтата ти се сбъдне?

Какво те очаква, когато вече няма за какво да мечтаеш?

Какво правиш след като изживееш всичко, което си е струвало?

Когато видиш, че всичко , което си заслужава е глупост в главата ти?

Когато загубиш всякаква надежда?

Когато виждаш, че се бориш за кауза, която предварително е обречена?

Когато ти го кажат в очите просто спираш ли да се бориш или все още търсиш мъничкото надежда, останала да те залъгва и да ти придава смисъл, да съществуваш, да тлееш,докато нещо не те възпламени отново?

08.03 Отговор: Винаги и във всичко намираш смисъла- Това е животът!

23.03Отговор: Продължаваш The show must go on!

12.05. Отговор: Винаги има какво ново да ти се случи!

Да, засмя се горчиво, беше минала повече от година, тя продължаваше да работи на същото място, отделът се беше разраснал, работеше в друга стая, а преди два дена в момент на пиянско откровение шефът бе споделил на най-добрата си приятелка, колко е гаден животът и как изобщо не е щастлив и че приятелката му е бременна в третия месец........

Реши, че и стига за днес, вече беше 18.30 навън притъмняваше, отиваше си още един ден...

Вървеше по булеварда без цел и посока и продължаваше да мисли:

Мечтите са като цигарен дим...вдишваш го ...за миг ти е хубаво ....издишваш и дима изчезва в небитието...за да дойде ред на следващото вдишване ..и така....живота е просто един разтеглен цигарен миг, в който се редуват вдишвания и издишвания ...  

Изобщо има ли смисъл цялата история или всеки си го намира сам в наглед безсмислени неща?

Да искаш да вникнеш в душата на всеки един човек, да разгадаеш мислите му, да присвоиш мечтите му...защото вече си нямаш свои... А нещата можеха да са простички и семпли, сети се за част от припева на една песен”... в друго време, в друг свят...”

Продължаваше да върви уморено по прашния булевард, от някъде отново се появи същия вятър, завъртя се около нея и изчезна-в душата и се зароди чувство на свобода, но илюзията трая само миг. Всичко беше обречено в този град, в който хората забравяха за себе си, заключваха душите си  и загърбваха смисъла или го търсеха на места, в които отдавна нямаше нищо.

Може би щеше да изживее още доста неща, но дали щеше да разбере за тях, дали щяха да се случат наистина или щеше да си представя, че ги е изживяла, да се появяват нощем в сънищата и, да я сепват, да се събужда цялата обляна в пот...

Дали всъщност сънищата и не бяха реалност, а блуждаейки денем просто сънуваше?

Дали изобщо съществуваше или се бе изгубила между световете и сянката и да броди носталгично из отдавна отминали реалности?

Мислите и се блъскаха една в друга, хаотично разпилени и нецеленасочени.

Коя съм аз? Има ли ме? За какво се боря? Имам ли цел?

Застанала пред витрината на един магазин виждаше стилажите с наредени хиляди обувки, отраженията от фаровете на минаващите коли, терасите на сградата от другата страна на булеварда, но честна дума тя не виждаше нищо друго освен това... просто не виждаше себе си..........