Mar 29, 2008, 9:39 AM

Една прекрасна вечер 

  Prose » Narratives
1360 0 0
13 мин reading
Светкавичният рефлеск на Митко, придобит в следствие на двете години като резервен вратар на юношенския отбор на “Марица” се задеиства. С котешка ловкост отмести главата си, но дори и завидната му пъргавина бе недостатъчна да го избави от неизбежното. Дали в това имаха пръст 5-те големи сливови или просто жена му, Минка, бе достигнала съвършенството в хвърлянето на неизмити чинии, беше загадка, както за него, така и за безпристрастно наблюдаващия всемирен разум, чието съществуване, между другото, Митко подлагаше и продължаваше да подлага на негласен диспут.
В конкретната ситуция обаче, същият този разум почти нямаше участие,
още по-малко в крайния резултат - съвсем прилична, почти професионална аркада над лявото око на Митко, причинена, от вече последната останала чиния от сервиза, подарен на младото семейство в сватбения им ден.
Причината, въпросната посуда да се озове в техния дом бе 3-ти братовчед на младоженеца. В интерес на истината, той бе напълно незапознат със съществуването на ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Иванов All rights reserved.

Random works

More works »