Отначало беше уверена,защото
знаеше,че ще бъде щастлива...
беше убедена в това...
знаеше, че сегашната самота
след време щеше да се се
запълни...
с любовта на принца, който
толкова беше чакала...
Знаеше, че ще се превърне
В принцеса...принцеса...
Дъждът валеше неумолимо...силен, мощен, той сякаш валеше само върху нея, като че ли за да направи болката още по-непоносима, отколкото беше...Усещаше как мокрите дрехи залепват за тялото й...,как от дългите й коси капе вода...,но не се поддаваше на студа, дори не го усещаше...Усещаше само как отвътре нещо се къса, бавно..
.Дали това беше сърцето й?Или душата й вече се късаше и се губеше...Лицето й се попари от нежни капчици, не дъждовни... ...