/монолог на сочната женственост/
Мани, мани…
Бях си нежно девойче – нейде на 79 килограма спирах кантара. Ама се омъжих и…
Стана тя една…
Моят се научи да готви. Благодарение на мен. Като постоя гладен три – четири дена, взе готварската книга и… Сега е главен готвач в едно ресторантче.
А иначе – ама аман от тоя мъжки глад! Това искал, че и сготвено да е, че и вкусно, че и да не предизвиква разстройство…
Капризи!
Мечтая си за един магазин: „Храна за мъжа“. Влизаш, вземаш две десетинакилограмови опаковки, а на тях пише „За мъже. Пълнокачествена, полезна храна“. Сипваш му някоя и друга лъжица в паницата на пода – и готово…
Аз ли? Ми, моята е лесна. Лапам всичко на масата. Оня ден се позазяпах в телевизора и гледам – почнала съм да поливам третата пържола с шоколад. Вкусно!
Все пак… Реших проблема с излишните килограми – вече смятам всички за нужни…
Освен това – не съм аз виновна. Разбира се, че той е виновен. И – козметиката. Загледах се в етикетчетата на рекламираните укрепващи фасадата ...