Виждам го как пресича улицата. Леко притичва, замята дългите си ръце и крака, навежда се да прибере в близкото кошче някоя захвърлена хартия. Около дългото му тяло се е омотал възмръсничък шлифер. Вади гребен и сресва в движение белите си коси, после отново се забързва напред. Вече ми се струва, че няма закъде да е толкова устремен, трябва да е от година-две пенсионер. Сам е като кукувица.
Пуши цигара, като отхвърля с резки движения дългите си черни коси. Боядисва се навярно. Когато е обута в дънки, те са прилепнали плътно по стегнатото ù тяло. Знае го и понякога затова излиза навън, да ù се любуват. Може след време да не е така стройна, но това време е далеч. Около нея понякога кръжат няколко момчета или някое момиче, с което сякаш се състезават по красота и младост.
Всяка сутрин мете пред големия комплекс, който управлява от години. И притежава. ” Няма ли на кого да дадеш пет лева да те отмени, пада ти авторитета” - пошегувах се веднъж. Не схвана закачката. ”И на мен ми се иска някой ...