1 июн. 2011 г., 22:49

Ежедневие 

  Проза » Рассказы
812 0 8
3 мин за четене
Виждам го как пресича улицата. Леко притичва, замята дългите си ръце и крака, навежда се да прибере в близкото кошче някоя захвърлена хартия. Около дългото му тяло се е омотал възмръсничък шлифер. Вади гребен и сресва в движение белите си коси, после отново се забързва напред. Вече ми се струва, че няма закъде да е толкова устремен, трябва да е от година-две пенсионер. Сам е като кукувица.
Пуши цигара, като отхвърля с резки движения дългите си черни коси. Боядисва се навярно. Когато е обута в дънки, те са прилепнали плътно по стегнатото ù тяло. Знае го и понякога затова излиза навън, да ù се любуват. Може след време да не е така стройна, но това време е далеч. Около нея понякога кръжат няколко момчета или някое момиче, с което сякаш се състезават по красота и младост.
Всяка сутрин мете пред големия комплекс, който управлява от години. И притежава. ” Няма ли на кого да дадеш пет лева да те отмени, пада ти авторитета” - пошегувах се веднъж. Не схвана закачката. ”И на мен ми се иска някой ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Николов Все права защищены

Предложения
: ??:??