На вечеря единодушно решихме, сутринта да посрещнем слънцето, по-точно да вървим към изгрева му..
Изненада. В ранният час само Анастасия, Соня, и моя милост. Погледнахме се насмешливо.
- Ние ли сме единствените луди,мислех си, че всички в Експеримента сме такива - смееше се тя - А се оказа, само две откачалки, или просто хора ,които държат на думата си. Ще вървим ли Петро, или...
- Няма или, тръгваме, ако утре е облачно тогава няма изгрев - засмях се и аз
Беше ми все тази, кой ще дойде, но бяха толкова интусиазирани, че им идваще още по нощите да тръгнем.
Предвидливо бях сложил в раничката си две ледени литър и полувина бутилки с вода, тубичка слънцезащитен крем, все някой ще ожаднее и глътка вода ще го подкрепи. Соня с блузка, виждаха се връзките на банския й, 3/4 панталонки, маратонки и интусиазъм в очите. Забравила е слънчевите си очила и шапката , навярно от припряност.
Тръгнахме, трудничко се върви даже и по мокрия пясък. В далечината се виждаха някакви скали опиращи във водата, и ...