На пет години е и Сънчо й е казал лека нощ, клепачите й натежават. А вън на поляната думва тъпан, после писва гайда. Скача от леглото и хуква боса, защото чува вика на баба си: “Еленко-о-о! Ела, чедо-о-о!” Свирят синовете на Мето Циганина, а баба й – само по бяла риза – обикаля в огнен харман. Държи нещо във вдигнатите си ръце, плитките й подскачат и се вият като златни смоци. Пресича жарта на кръст, отива в средата. Въ-ъ-х! Въх, въх! Гърчи се и се свлича, а момиченцето бяга към нея през живите въглени...
Събуди се с главоболие. Заспала е по никое време – сигурно от водката. Светна лампата - цяло чудо, си помисли, че в тази къща все още има ток, след като не е стъпвала тук почти две години. Стаята тъне в прашна тишина, другото е така, както го остави след погребението на баща си. Никой не е идвал, нищо не е разбито, но и кой ли да влезе с взлом - в селото я са останали двадесетина старци, я не.
Телефоните й имаха пълен обхват, но не са я търсили. Когато мъжът й се обади снощи, че ще тр ...