6 min reading
Приятен есенен ден, слънчево и топличко, сякаш ден откраднат от лятото.
Мързеливо крачех към къщи през кварталния парк-градина. Защо съм си го нарекъл така ли.
Ами в него имаше всичко, кътове за деца малки и големи, кътове за влюбени, пак малки и големи, езеро с фонтани, периптори-павилиони на шестте вход-изхода, окосени тревни площи, беседки, пейки и много, много чисто. На всеки 50 метра поставени декоративни кошчета за отпадъци, по алеите и в тревните площи табелки ''Забранено за кучета'', даже и на тези шест вход-изхода имаше подобни знаци и табелки, и чудно, никой не нарушаваше правилата, дали глобите бяха доста висок или самосъзнанието.
Спазваха се и табелките ''Забранено за велосипедисти''. Даже и подрастващите тийнейджери бутаха велосипедите си и пак се смееха, разказвайки си нещо интересно.
А целият парк ограден със стабилна желязна ограда, а на вход-изхода големи железни врати, украсени с табелка за работното му време, и наистина след 23 часа вратите бяха заключени, осветление ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up