Последва кратка пауза. Той предъвкваше храната, но по-скоро опитваше думите ми на вкус. Часовникът от съседната стая тиктакаше и отмерваше секундите на мълчание. Тик… так… тик… так. Имам усещането, че сме седели така цяла вечност. Не беше нормално. Никак  даже. Хората не оповестяваха такива важни факти със страх от агресивната реакция на другия. Но аз се страхувах. Страхувах се не толкова за себе си, колкото за детето, което тъкмо назряваше в мен. Сигурно звуча като някое малко момиченце, което не иска да се раздели с куклата си.
- Това е прекрасно, мила - каза той, стана от мястото си, клекна до мен и ме целуна. Това беше мъжът, в когото се бях влюбила. В този миг всичко сторено от него загуби значение. Очите ми се насълзиха. Прокарах разтрепераната си ръка през кестенявата му коса и се усмихнах. Решихме да отпразнуваме вечерта с бутилка шампанско.Лекарят ми беше казал, че една-две чашки няма да ми се отразят зле. Все пак това беше един от онези мигове в живота, за които знаеш, че рано или късно настъпват като първата любов, като първата ти интимна вечер - все неща, за които си слушал много, знаеш всеки дребен детайл и в момента, в който настъпи времето за тях, ти осъзнаваш колко малко си подготвен, но и какво невероятно усещане си изживял. Нещо, което винаги ще остане скрито в душата ти, но в най-неочаквания момент ще изскочи от кутията си като клоун с пружина.
Хорхе ми обеща да заминем за няколко дена далеч от целия хаос на града. Чаках с нетърпение да дойде тази кратка екскурзия. Заминахме за Ибиса. Винаги съм имала страст към това място главно заради бурния нощен живот, който се водеше там. Обичах дискотеките на острова, обичах макар и изкуствено създадената природа, обичах морето. Нямала съм щастието да стъпя на това райско кътче повече от два пъти, затова изгарях от желание и нетърпение да отпътуваме. Качихме се на частния самолет на шефа му. Човекът толкова се зарадвал за нас, че с удоволствие ни отстъпил машината. Друг въпрос е, че Хорхе му беше влязъл под кожата като паразит и постоянно го смучеше, но пък такъв е животът - едни губят, за да могат другите да спечелят. А Хорхе не обичаше да губи.
Пътуването не продължи дълго. Нощта се спусна като покривало. Но както във Вегас, в Ибиса през нощта хората се събуждаха и започваха да работят. С изключително вълнение, като влюбена за пръв път ученичка, се приготвих. Спуснахме се към дискотеката с предварително подготвена лимузина. Обичах го този човек заради дарбата му да глези жените. Виждала съм го и друг път как подлудява приятелките си, въпреки че не иска нищо от тях. Просто ги побърква! А аз каквато съм си наивна си летях из облаците, че дори и по-високо, когато той решаваше да прави своя коронен номер.
В дискотеката като изненадващ студен вятър през лятото ме заля настроението. Сградата беше пълна. Под звуците, излизащи под пръстите и от душата на най-добрите диджей в Европа, давещи се в светлина се размахваха ръцете на хората. Половината сигурно бяха толкова надрусани, че не знаеха на коя планета са, но това не им пречеше. Извисих се на още едно ниво нагоре. Музиката ми действаше понякога по-добре и от най-силния наркотик. ВИП масата беше свободна и чакаше само нас. Качихме се по стълбите и влязохме в стаичката над тълпата. Хората изглеждаха като побесняло зимно море. Ръцете се сливаха в едно, образувайки стотици вълни, клатещи се в различни посоки. В един момент имах чувството, че стаята е кораб и всеки момент ще се понесем по водата отдолу.
- Мили, това е невероятно! - възкликнах искрено аз и се хвърлих в обятията му, целувайки го страстно по устните. Той само се усмихна, остави якето си на закачалката, свали моето и ме погледна. Носех изискана черна рокля. Дясното ми коляно беше цялото покрито, докато лявото ми бедро беше на показ на всички. Представихте ли си модела? Освен това гърдите ми бяха покрити само с две кръстосващи се презрамки, които плавно се сливаха на корема ми, а останалото се свързваше с долната част на роклята. Гърбът ми, естествено, беше гол. Косата ми беше вързана горе в някаква абсурдна форма. От кока стърчаха няколко пръчки, с които можех да изкарам очите на някой твърде наблюдателен младеж. Освен това на много места в черния плат бяха гравирани малки ниско каратни диамантчета, които подканващо проблясваха на лазерите.
Хорхе също се беше престарал с облеклото си. Носеше бяла блуза с яка, която описваше доста явно атлетичното му тяло. Не беше плътно прилепнала за мускулите му, не… той никога не би сложил нещо такова. Просто съвсем деликатно намекваха какво те чака, ако успееш да махнеш дрехата от него. Косата му стърчеше на иглички нагоре и просто ме подлудяваше. Носеше семпли дънки на Бенетон за 900 евро. Назовавам цената, за да разберете, че той не се пестеше. Повече никога не съм го виждала така.
Вечерта започна прекрасно. Стояхме горе в стаята, наливахме се с безумно скъпо шампанско, правихме разни работи. След като отново сложих дрехите си, казах:
- Скъпи, отивам да потанцувам малко долу. Искам да се потопя в морето.
- Само внимавай да не се удавиш - каза той и запали пурата си. ”Какво клише”, казах си аз и се усмихнах.
- Нали мога да разчитам на теб - пратих му въздушна целувка и слязох по стълбите. Още преди да стъпя в тълпата я усетих как ме привлича като магнит. Чувствах се безсилна да й устоя. Може би бях прекалила с алкохола - погледът ми блуждаеше, всичко около мен се въртеше. Въпреки това не се спрях и влизах все по-дълбоко като изследовател в непроходима джунгла. Най-накрая стигнах до едно що годе свободно място и започнах да се отпускам под невероятните звуци на хауса и транса. В един момент просто забравих къде е тялото ми, не усещах нито умора, нито ръцете на някакъв, който се приближи до мен. Той прокара пръсти по гърба ми, но аз просто бях загубила всякакъв контакт с нервните си окончания. Бях напълно надрусана. Продължавах да се кълча. Не знам колко време това момче е кръжало около мен, но в един момент, когато отворих очи, видях Хорхе. Замръзнах. В един момент мозъкът ми обработи цялата информация през последния един час. Мъжът зад мен се бе приближил невероятно близо до мен. Усещах ръцете му по дупето си. Като мъгла те се спускаха все по-долу и все по-интимно. Обърнах се като гръмната и го погледнах в очите. Усмивката му веднага се стопи. Господи, не знам какъв поглед съм му хвърлила, но той се отдръпна на една ръка разстояние, вдигна рамена, питайки ме “Какво става тук, маце? Да не би да те пипнах на грешно място?”. Ръцете ми затрепереха от смъртоносната доза адреналин, която нахлу във вените ми. Няма по-ужасно чувство от това да излезеш за секунда от опиянението си. Сякаш те събуждат рано сутрин по средата на най-сладкия ти сън. Едвам дишах. Както го гледах, усетих тежка ръка да пада в/у рамото ми. Погледнах я с още по-голямо изумление и видях златния сватбен пръстен на Хорхе. Той ме бутна грубо настрана, хвана момчето и го завлече към изхода. Тогава направих може би голяма глупост. Скочих след тях и се опитах на два пъти да спра мъжа си. Той само ме буташе настрани. Нямаше смисъл. Усещах го. Пред мен беше разярен бик, който нападаше тореадора. Нищо не можеше да го спре. Нямаше сила на този свят, която би могла да го освести. Когато свежия спокоен въздух на Ибиса лъхна лицето ми, разбрах, че нещата няма да са красиви. Луната и уличните лампи осветяваха улицата. Палмите леко се полюшваха от вятъра. Светлината се стичаше по листата им като разтопен шоколад по ванилов сладолед. Даже колите бяха спрели да се движат. Сякаш бяхме излели на средата на пустинята. Тишината ме задушаваше и ме побъркваше. Цялата бях настръхнала, въпреки че времето беше прекрасно за едно къпане. Стана ми изведнъж невероятно горещо. И всичко това се случваше за секунда. Като разрязана с нож, нощта се озвучи от викът на мъж. Очите ми бяха забити безсилно в гърба на Хорхе. Той беше клекнал на колене. Под тях стърчаха белите крачоли на панталона на някой друг. Хорхе замахваше точно, кратко и силно с ръката си. Всеки път, когато тя потънеше в мрака под него, краката подскачаха.Един… Два… Три… Четири… Пет… Шест удара. Сякаш нямаше намерение да спира. Не можех да издържа повече. Не ми пукаше за този отдолу, даже хич. Но аз не съм от тези хора, които могат да търпят такова нещо. Извиках… по-точно изписках като от някой евтин филм на ужасите едно “Нееее”. Ръката спря да удря. Хорхе се обърна към мен, стана на крака. Бялата му блуза беше изцапана с кръв. По кокалчетата на дясната му ръка ясно се виждаше червената течност. Дишаше тежко и приличаше на побърканите герой на Стивън Кинг. Инстинктивно отстъпих крачка назад. Той се притича до мен, дръпна ме грубо и рязко за косата и ме приближи до себе си. Извиках от болка. Усетих как очите ми се нагорещяват от сълзи. Бях се изгърбила и това увеличаваше болката. Той избърса кръвта от ръцете си във врата ми:
- Това харесва ли ти, кучко! Възбужда ли те мисълта да се потопиш в кръв, а?
Аз започнах да клатя глава в отрицание. В същото време от гърлото ми се изтръгваха заглушени хлипове. Имах чувството, че ще се удавя, защото не можех да преглъщам, тъй като вратът ми беше изкривено под нечовешки ъгъл. Той рязко ме обърна към себе си. За втори път тази вечер почувствах как кръвта ми се превръща в малки парченца лед. Погледът му. Очите му се готвиха да изхвърчат от орбитите си. Челото му беше цялото почервеняло, а по брадичката му се спускаха капки пот. Лявата му вежда трепереше. Никога не бях му виждала лицето толкова от близо, когато е ядосан. Никога. Казвам Ви, в един момент, когато зърнеш нещо такова, забравяш болката и се готвиш да умреш. Казваш си: ”Аз бях до тук. Каквото станало, станало. Довиждане, шибан свят!”.
И тогава той се усмихна. Но не от радост, не. По лицето му заигра онази налудничава усмивка на дете, което къса крилата на мухата. Той беше господаря, а аз бях малката мушичка. Той беше Господ и можеше да прави с мен каквото си пожелае. Цялата власт беше в неговите две ръце с подути до пръсване вени. Той ме вдигна във въздуха и ме метна като чувал с картофи в храстите. Освен натъртванията на задника си, цялото ми тяло беше надрано. Роклята беше отишла по дяволите. Кръвта от разкъсаните места се попиваше в плата и му придаваше още по злокобен вид. Надигнах се на ръце. От лактите ми шуртеше кръв, а дланите ми бяха целите раздрани. Косата ми се спускаше по лицето и гърба и я чувствах като мокър парцал на главата. Успях да се изправя. Той ме чакаше търпеливо до храста. Когато го видях, просто поклатих глава:
- Моля те, недей - казах със сподавен дрезгав глас - Моля те, спри. Обичам те, не ми го причинявай!
Хорхе ми подаде ръката си. Усетих онова прекрасно чувство на облекчение. С насълзени очи, но и с усмивка на лице я хванах. Мисля, че казах и “Благодаря”. Вместо да ме вдигне нежно, той ме издърпа грубо сякаш бях някое животно и ме захвърли на асфалта. Цялата ми дясна половина беше раздрана. Лежах безпомощно на земята и се опитвах да си поема дъх. В очите ми се отрази светлината на фаровете на лимузината. Тя спря на сантиметри от мен. Хромираната броня беше на не повече от педя разстояние от лицето ми. В този миг сърцето ми пропусна няколко удара. Звукът отдавна беше изчезнал, мозъкът ми спря да възприема случващото се. Просто вдига ръце и остави всичко да се записва до най-дребния детайл на видео лента. Филм, който съм длъжна да гледам всяка вечер, преди да заспя. Огромната, отразяваща всички светлини наоколо броня, която се приближава към мен. Броня, която спира на сантиметри от лицето ми… отново и отново, и отново всяка вечер.
По лицето на Анна потече сълза. Мигел вдигна ръка. Искаше да я прекъсне. Усещаше, че му се събира малко повече от нормалното. Представяше си всяка секунда от случилото се и при всяка нейна дума душата му протестираше с/у това, което чува. Анна поклати глава, избърса сълзите си. Почти незабележимо потръпна от болка, когато кърпата мина по една от синините.
- Моля Ви, нека довърша… Той слезе от колата и ме замъкна като току-що пребито куче на задната седалка. Чувствах се точно като животно. Хорхе ме грабна грубо за ръката, за малко да я извади от ябълката й, дръпна ме да се изправя на два крака, издърпа ме до вратата и ме бутна на задната седалка. Изкуствената кожа ми причини още повече болка. Не знам как понесох всичко това. Някъде по средата на пътя просто припаднах или заспах. Не мога да разбера кое от двете.
На следващата сутрин се събудих в болницата. Цялата бях с превръзки. На някои места по белия бинт се виждаха малки червени точки. Млада медицинска сестра ми се усмихна дружелюбно и каза :
- Няма нищо сериозно, не се плашете. Къде сте го намерили този храст, че да се одерете така! Ей сегичка ще сваля бинта от Вас.
- Детето… - промълвих аз - детето добре ли е ?
Сестрата ме погледна учудено, после в очите й блесна пламъче на разбиране и тя кимна:
- Да, да… Мъжът Ви ми каза, че сте бременна в първия месец. Не се тревожете, детето е здраво. Все пак нищо не може да му се случи от няколко драскотини.
Тя отново се усмихна и започна да маха бинтовете ми. Докато работеше, си помислих за какво копеле се бях омъжила. След вчерашната вечер осъзнах, че поставям не само моя живот на риск, но и този на детето. Това вече не можех да му го простя. Учудваше ме фактът, че той беше напълно наясно със ситуацията. Осъзнаваше, че нещо може да се случи на неговата кръв! Това наистина ме порази. Погледнах ръцете си, след като сестрата свали бинта. Дясната ми ръка, по която се бях пързаляла, беше раздрана напълно, но вече се беше образувала коричка. По другата имах белези от тръните на храста. Скалпът ме болеше, защото копелето за малко да ми откъсне косата. Станах от леглото:
- Мъжът ми да е казвал нещо друго? Например дали ще идва да ме вземе?
Сестрата се замисли за малко, после поклати глава.
- Не, не е казвал нищо друго. Доведе Ви тук и Ви остави. Само попълни необходимите документи. И тези 50 евро.
Тя ме погледна със сините си очи директно през мен, докато ми подаваше парите. Много добре разбирах, че въобще не вярва на лъжите на Хорхе. Личеше си в погледа й. В него ясно се четеше „Мила моя, това не е живот за теб”. И беше права. Затова се сбогувах набързо с нея, облякох си разкъсаната рокля и си хванах такси. Определено не бях много красива гледка. Шофьорът ме гледаше странно през цялото време, но когато му бутнах всичките 50 евро, той се направи, че всичко е наред. Взех скрития ключ под петото гномче от втората редица от ляво надясно.

Стъпих на пръсти в къщата.