Фанданго със съдбата
част 2
Ибиса
Последва кратка пауза. Той предъвкваше храната, но по-скоро опитваше думите ми на вкус. Часовникът от съседната стая тиктакаше и отмерваше секундите на мълчание. Тик… так… тик… так. Имам усещането, че сме седели така цяла вечност. Не беше нормално. Никак даже. Хората не оповестяваха такива важни факти със страх от агресивната реакция на другия. Но аз се страхувах. Страхувах се не толкова за себе си, колкото за детето, което тъкмо назряваше в мен. Сигурно звуча като някое малко момиченце, което не иска да се раздели с куклата си.
- Това е прекрасно, мила - каза той, стана от мястото си, клекна до мен и ме целуна. Това беше мъжът, в когото се бях влюбила. В този миг всичко сторено от него загуби значение. Очите ми се насълзиха. Прокарах разтрепераната си ръка през кестенявата му коса и се усмихнах. Решихме да отпразнуваме вечерта с бутилка шампанско.Лекарят ми беше казал, че една-две чашки няма да ми се отразят зле. Все пак това беше един от онези мигове ...