Сънувах ги и ги имах всяка вечер. Бяха много. Около стотина и все различни. Не ме оставяха. Постоянно ги виждах в сънищата си. Всякакви голи мъже, а аз в прегръдките им... Целуваха ме, събличаха ме, а аз бях нещастна. Това беше ужасен кошмар, който се повтаряше и повтаряше всяка нощ.
- Хванах те! - чуваше се в тълпата. Аз бягах от тях, а те все ме хващаха. Колкото и далеч да стигнех, накрая винаги бях в капана им. Събуждах се уплашена и обляна в пот. Ръцете ми бяха одрани, а по краката ми имаше белези от изгорени цигари. Не знам, сън ли беше това или аз самата си го причинявах, незнайно как. Всичко започна след онази вечер, която прекарах с Дерек. От тогава не мога да спя спокойно. Изпитвах страх, не от последиците след Дерек, а от сънищата си. Защото те ме преследваха. Будех се до Итън с крясъци:
- Не! Оставете ме! - А той ме гледаше уплашено и ме притискаше в прегръдките си, за да ме успокой.
Обичах много Итън. Отдадох му не само тялото си, но и цялото си същество. Итън изпълваше душ ...