Сънувах ги и ги имах всяка вечер. Бяха много. Около стотина и все различни. Не ме оставяха. Постоянно ги виждах в сънищата си. Всякакви голи мъже, а аз в прегръдките им... Целуваха ме, събличаха ме, а аз бях нещастна. Това беше ужасен кошмар, който се повтаряше и повтаряше всяка нощ.

- Хванах те! - чуваше се в тълпата. Аз бягах от тях, а те все ме хващаха. Колкото и далеч да стигнех, накрая винаги бях в капана им. Събуждах се уплашена и обляна в пот. Ръцете ми бяха одрани, а по краката ми имаше белези от изгорени цигари. Не знам, сън ли беше това или аз самата си го причинявах, незнайно как. Всичко започна след онази вечер, която прекарах с Дерек. От тогава не мога да спя спокойно. Изпитвах страх, не от последиците след Дерек, а от сънищата си. Защото те ме преследваха. Будех се до Итън с крясъци:

- Не! Оставете ме! - А той ме гледаше уплашено и ме притискаше в прегръдките си, за да ме успокой.

Обичах много Итън. Отдадох му не само тялото си, но и цялото си същество. Итън изпълваше душата ми с вяра, а сърцето ми с любов. Душата ми принадлежеше на Итън така, както можеше да принадлежи на дявола.. Не можех просто така да се откажа от него., от любовта му. Но трябваше, защото нищо вече не бе същото. Итън спеше с мен на сила. Той вече не изпитваше любов, а само нужда от секс. Както обичаше да се повтаря той, нещата ставаха механично. За това се отдадох на Дерек.. Исках да изпитам нещо различно и истинско след безразличието на Итън. До толкова познавах този двадесет годишен мъж, че знаех всяка негова стъпка. Познвах го по-добре и от родната му майка. Може би точно това ни пречеше да се разделим. Навикът един с друг. Споделените тайни, вярата в другия, помощта и подкрепата. Любовта може би е до време. А може би и продължава много дълго, чак до сетния час. Отношението е много важно.Според мен, кавгите между двама души или развалят любовта им, или я правят по-силна. Хората казват, че любовта с времето се изпарява. Остава само навика. А после боли от спомените, от обещанията - неизпълнените. От мечтания мъж за мен, Дерек се превръщаше в кошмар. Освен многото голи мъже, в сънищата ми след време се появи и той. Но Дерек не бе гол, нито бе сред тях.Беше облечен в черно наметало, тип расо. Той сякаш чакаше да отида при него. Наметнатата качулка от наметалото не издаваше същността му, но ароматът му се носеше още от началото на съня ми. В началото сънят ми представляваше път, по който аз бягах от стотината мъже.. Колкото и да бягах, те все ме улавяха. Разкъсваха дрехите ми, а аз се дърпах, хапеха устните ми, а те все кървяха. Не ме изнасилваха, прехвърляха си ме един на друг, като футболна топка. Играеха си с мен, но ме пазиха за някого. След известно време, сънищата ми ставаха все по-ясни. Пътят се бе превърнал в стълбище със сто стъпала, за всичките мъже по едно. И в края на стъпалата, наподобавяше трон, който бе направен от бодли, и там ме чакаше самият дявол. Ароматът на Дерек се носеше от началото на стапалата, чак до върха им - силен и мъжествен. Когато приближих до осемдесет и шестият мъж, отпред сред останалите мъже, мракът ставаше все по-голям. Стигнах до деветдесетото. Исках да спра, но не можех. Те си ме подаваха.. Деветдесет и едно, и две.. Деветдесет и пет, и шест.. Ето го и деветдесет и деветото стъпало. Там обаче спряха да ме бутат на горе. Мъжът, който ме чакаше там, държеше в ръцете си черна роба, която трябваше да облека, преди да се изкача на последното стъпало. Облякох робата. След това стигнах на стъпало номер сто... Точно тогава някой ме блъсна силно и аз паднах на коленете си. Пред мен застана висок, едър мъж, облечен с черно наметело. Когато погледнах към него, в тъмнината блеснаха жълтите му очи. Той свали голямата качулка, която носеше и ме вдигна от пода. Дяволът ли се беше вселил в този мъж, аз ли бях полудяла,но това беше Дерек. 

С жълтеникави очи, бяла кожа и кучешки зъби. Сякаш беше направен от лед, не излъчваше никаква топлина, дори не улавях трепетите на сърцето му. Дерек беше вампир. Точно за това деветдесет и деветимата мъже не ме употребяваха, а ме пазеха за него. За да бъда девствена плячка за острите му зъби.. Но защо в сънищата ми, Дерек се появяваше по този нелеп начин.. Нямах отговор. Изпитвах страх от сънищата си, а не от реалността, която ме очакваше..