ФИЛОСОФ

Човекът, загърнат в дебел кожух на автобусната спирка, е фило­софът Костадин. Лек, но пронизващ вятър духаше от насрещната страна и беше крайно неприятно да се стои на едно място без завет. Дребен селянин с тежка пътническа чанта спря мълчаливо до него, пусна огромната чанта в краката си и, като се сгуши във вдигнатата яка на шубата, промърмори:

-  Ама че лошо време.

Костадин кимна в знак на съгласие. „Времето! - усмихна се в мислите си той. - Какво знаеш ти, приятелю, за времето? Може ли умът ти да побере едно толкова широко понятие? Не знаеш ти, че каза една неле­пост. Времето не може да бъде нито добро, нито лошо. Само ни се струва, че е такова или онакова. Всъщност то е това, което е - всеобхватно, вездесъщо. Прониква навсякъде и във всичко. В нас и ние сме в него. А какво представлява това, което е всичко? Нима то не е нищо? Да! Това, което е всичко, е нищо, така, както всеки значи никой. Колко в тесен смисъл разглежда този човек понятието време. А то би могло да бъде астрономическо, часово, метеорологично, историческо и т.н. Между впрочем, човек си го е създал по своя мярка. Дори ако моят спътник има предвид само метеорологичното време, то едва ли би могъл да си представи какъв огромен свят ще се разкрие пред него. Един необхватен кръговрат на атмосферни маси, топли и студени фронтове, циклони и антициклони, депресии, широки зони на трансформиращи се центрове на ниско и високо налягане. Свят на неописуема, грандиозна циркулация на въздушни потоци, които, под влияние на слънчевата радиация и температурната промяна на земната повърхност и тази на моретата и океаните, предизвикват необикновени и закономерни процеси, а така също и невероятни аномалии. Лошо време! Лошо, но в близост до подложната повърхност. В резултата на това, че попадаме в челото на студения фронт, който като клин се вбива под дебелия пласт топъл въздух и който пак е относител­но топъл, защото е топъл само близко до границата на топлата и студена въздушна маса, а отчитайки температурния градиент, ще се окаже, че във много високите слоеве на атмосферата вече няма да е топъл. И ако проникнем зад купесто-слоестата облачност нагоре, лесно ще се убедим в това."

-    Забави се автобусът - каза човекът с чантата.

Философът погледна часовника си и отговори:

-    Наистина закъсня. Ще се поразтъпча, че съвсем замръзнах.

Край пътя тъжно и самотно стърчаха съсухрени магарешки бодили.

     Костадин пипна бодливите топки, настръхнали като малки таралежчета. Сега те не бяха така бодливи. „Значи, въздухът е много влажен. Може да завали” – заключи той. И пак потъна в мисли за времето. „Да, би могло да се каже, че в приземния слой на атмосферата метеорологичното време е лошо, за което говори и това, че шиповете в коленете ме въртят. Но лошо за какво? За пътуване. А може би е чудесно за риболов или за нещо друго. Метеорологичното време за някои неща е лошо, за други е добро, а историческото? Нали завърши разграждането на тоталитарните системи. Това добре. Лошо е, че има тежка икономическа криза в нашата страна, че, въпреки започналото разоръжаване, избухват войни.

Какво е астрономическото време? Има ли начало и край? Ако то те­че, в каква посока тече? Безвъзвратно ли изтича, има ли определена цикличност на нещата и явленията, или те глобално се променят. Каква е скоростта на течащото време? Ако в една система тя е измерима, то в друга може би е напълно неизмерима. Ако в определена относително затворена система то тече в една посока, в друга може да тече в об­ратната."

Най-после автобусът се зададе. Двамата премръзнали пътници ене­ргично влязоха в затопленото купе. Настаниха се удобно и блажено се отпуснаха в меките седалки. Философът тъкмо се беше отърсил от връхлетелите го мисли, когато по радиото прозвуча гласът на говорите­ля:

- Точно време. Часът е девет.

И ураганът отново се завъртя в размътения от мисли мозък на Коста­дин. „Още една илюзия, която човекът е създал за свое удобство. Часов­никът и измерването на времето. Щом не знаем какво точно представля­ва времето и не знаем посоката му, как можем да го измерим?! Втълпили сме си, че посоката е от минало през настояще към бъдеще, но и това е по нашите представи. А скоковете във времето според някои учени също са възможни! Може би голямата загадка ще се разкрие, когато се изясни същността на „черните дупки", по която много се спори напоследък."

Философът разтърка с длан горещото си чело, да се ободри и да про­гони натрапчивите мисли. В този миг дочу хъркане. Озърна се. То идваше от другия ред, на съседната седалка. Разположил огромната си чанта в краката си, селянинът се бе отпуснал царски в удобната седалка. Бе от­метнал глава назад и през отворените му уста излизаше шумно завихрена въздушна струя.

В този миг, философът завидя на този човек, който преди четвърт час бе произнесъл думите: „Ама че лошо време!"