ФИЛОСОФ
Човекът, загърнат в дебел кожух на автобусната спирка, е фило­софът Костадин. Лек, но пронизващ вятър духаше от насрещната страна и беше крайно неприятно да се стои на едно място без завет. Дребен селянин с тежка пътническа чанта спря мълчаливо до него, пусна огромната чанта в краката си и, като се сгуши във вдигнатата яка на шубата, промърмори:
- Ама че лошо време.
Костадин кимна в знак на съгласие. „Времето! - усмихна се в мислите си той. - Какво знаеш ти, приятелю, за времето? Може ли умът ти да побере едно толкова широко понятие? Не знаеш ти, че каза една неле­пост. Времето не може да бъде нито добро, нито лошо. Само ни се струва, че е такова или онакова. Всъщност то е това, което е - всеобхватно, вездесъщо. Прониква навсякъде и във всичко. В нас и ние сме в него. А какво представлява това, което е всичко? Нима то не е нищо? Да! Това, което е всичко, е нищо, така, както всеки значи никой. Колко в тесен смисъл разглежда този човек понятието време. А то би могло да бъде астро ...