Фонтанът. Този творец, който всеки ден представя своят шедьовър от прохлада пред хиляди хора. Пише стихове без думи, които могат да докоснат само тези, които се доближат до сърцето му. А вечер рисува картини с четка, потопена в магията на светлината. Фонтанът е самотник. Като красив мъж, който знае, че е харесван, но не и обичан. И как да го обикне някой, след като всеки иска обич за себе си, а той я раздава на всички. Отваря ръцете си за прегръдка дори и на същества, които хората избягват. Приютява под свежестта си гълъби и бездомни кучета, а след като утолят жаждата си безмълвно го оставят отново сам с мислите му. Дава обещание, което спазва пред всички, които са седнали на пейките край него. Обещава, че ще пази тайните им и нито дума няма да се чуе настрани. Но въпреки това, красивият фонтан усеща празнота от несподелените си добри намерения. Хората не смеят да го прегърнат, защото се страхуват да не се удавят от толкова искрената обич, която не са срещали досега. А нали не говори, ...