Фонтанът. Този творец, който всеки ден представя своят шедьовър от прохлада пред хиляди хора. Пише стихове без думи, които могат да докоснат само тези, които се доближат до сърцето му. А вечер рисува картини с четка, потопена в магията на светлината. Фонтанът е самотник. Като красив мъж, който знае, че е харесван, но не и обичан. И как да го обикне някой, след като всеки иска обич за себе си, а той я раздава на всички. Отваря ръцете си за прегръдка дори и на същества, които хората избягват. Приютява под свежестта си гълъби и бездомни кучета, а след като утолят жаждата си безмълвно го оставят отново сам с мислите му. Дава обещание, което спазва пред всички, които са седнали на пейките край него. Обещава, че ще пази тайните им и нито дума няма да се чуе настрани. Но въпреки това, красивият фонтан усеща празнота от несподелените си добри намерения. Хората не смеят да го прегърнат, защото се страхуват да не се удавят от толкова искрената обич, която не са срещали досега. А нали не говори, те го смятат за безчувствен. За нещо, което някой е построил за красота. Вземат го за даденост. Сядат срещу него, гледат го, а не го виждат. Мислят си за своите проблеми.
А фонтанът умее да обича. Той е влюбен във водата. Толкова силно и безумно, че когато я няма изглежда като купчина метални тръби. Сякаш никога не е бил красив. Тя докосва сърцето му, но бяга от силните му ръце. А фонтанът, с най-влюбения си, дори наивен поглед я гледа и слуша със затворени очи всяка история, която тя му разказва. Говори му за пътя, по който е минала, за майката река. Притчи и легенди, изтъкани от мъдростта на скалите. И когато я докосне, водата се спуска като развята от вятъра коса и пада върху раменете му от стомана. Фонтанът се наслаждава на всеки миг със своята любима. Радва й се. Защото знае, че дните на тази любов са преброени. Краят на лятото, първите студени дни и падащите листа на дърветата вземат тази искрена обич и оставят скъп спомен в чистото му сърце. Затова, той иска водата да се чувства добре. Прави всичко възможно, тя да усеща уют и красота и едва дочаква вечерта и пуска своите малки лампи. И тогава, тя се радва с най-истинските и непринудени, по детски чисти чувства. И потъват в цветна, вълшебна прегръдка. Не обръщат внимание на хората. За фонтана и водата, всеки човек е случаен минувач, който може и да не срещнат никога повече. Не се съобразяват с мнението им, че водата е с години по-млада, а фонтанът е сдържан и сериозен и не са подходяща двойка, Двамата изживяват най-красивата любов, която е чужда на много от хората. 
Смрачава се. Градът се приготвя за сън. И тогава, сред тишината, когато остават сами, водата се обръща, поглежда го в очите и с най-нежните думи, от извора взети, му казва "Обичам Те!". Две думи, които фонтанът не бе чувал от нито един, на когото е дарявал прохлада. Думи, загубили своя свещен смисъл в забързаното ни ежедневие и понякога изглеждат толкова празни, сякаш няма и капка обич в тях. Водата бърза, за да отиде отново в реки и морета, да научи нови истории, които да му разкаже, когато се видят пак в следващото лято.
А фонтанът ще заспи под завивката на снега и студа и само сърцето му ще бъде топло от мисълта за любимата.
И душата му ще остане чиста, така както е чиста и водата.
И благородна, защото се иска сила, когато си жаден за обич, да утоляваш жаждата на хората.
Да минем тази вечер покрай един поне фонтан. 
Да се приближим до него. 
Да му споделим най-съкровеното и аз съм сигурен, че той ще ни дари с магията на чистата любов.

Явор Перфанов