Случи се така,че това занимание стана мое призвание.Сигурно се чудите този пък какъв ли е?На какъв се прави?И аз се чудя постоянно и….нищо,до никъде не стигам.Всъщност казвам се Джак и съм фотограф,но не от онези досадни фотографчета за които си мислите веднага “досадник с апаратче и щрак щрак”да ама не.Харесвам да снимам уникални неща,които малко хорица забелязват,а те ни заобикалят от всякъде.Обикновените снимки не ги предпочитам първо защото човек се гласи за нея и се получава винаги една голяма усмивка и малко изкуствена поза,макар че по принцип зависи от ФОТОГРАФА,но това да си остане между нас.Мисля че затова човек като отвори албума си в него има само усмивки,да това е хубаво чрез снимките остават само хубавите спомени,защото лошото никои не го снима и не иска да го помни.Обичам да снимам всичко което ме впечатлява по човешки,например имам снимка на дете,а след него вървят три пиленца жълтички малки,имам и снимка на старец седнал на пейка и пуши лула,имам и снимки на лоши неща,д ...