3 мин за четене
Случи се така,че това занимание стана мое призвание.Сигурно се чудите този пък какъв ли е?На какъв се прави?И аз се чудя постоянно и….нищо,до никъде не стигам.Всъщност казвам се Джак и съм фотограф,но не от онези досадни фотографчета за които си мислите веднага “досадник с апаратче и щрак щрак”да ама не.Харесвам да снимам уникални неща,които малко хорица забелязват,а те ни заобикалят от всякъде.Обикновените снимки не ги предпочитам първо защото човек се гласи за нея и се получава винаги една голяма усмивка и малко изкуствена поза,макар че по принцип зависи от ФОТОГРАФА,но това да си остане между нас.Мисля че затова човек като отвори албума си в него има само усмивки,да това е хубаво чрез снимките остават само хубавите спомени,защото лошото никои не го снима и не иска да го помни.Обичам да снимам всичко което ме впечатлява по човешки,например имам снимка на дете,а след него вървят три пиленца жълтички малки,имам и снимка на старец седнал на пейка и пуши лула,имам и снимки на лоши неща,д ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация