Jun 30, 2012, 10:36 PM

Фрагмент с онази, лудата 

  Prose » Narratives
820 0 7
12 min reading
Старият писател не успя да довърши разказа, защото нещо в текста се губеше. Напоследък все повече се появяваха бели петна в паметта му и се чудеше кое как и къде се е случило. Обикновено лете преместваше писалището на терасата, за да посреща изгревите, защото вечер не можеше да спи и предпочиташе безсмислените разходки между Стрелец и Касиопея*. Сутринта рано нямаше много минувачи; обикновено неколцина бързащи за работа, и хладината го спасяваше от летаргията на безкрайните делници, защото нямаше какво друго да се случи. Понякога се появяваше със своята торбичка и онази, лудата, придружена от своеобразна свита улични котки, които тя хранеше ежедневно по няколко пъти. При нея долитаха ята диви гълъби, врабци, дори свраки; някои от тях се осмеляваха да и кацат по раменете, като изискваха настоятелно своите дажби, а тя успяваше все пак да обърне внимание на всички.
В локвата край кварталната градинка по време на дъждовете се появи внушителна популация от попови лъжички, които тя също така ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ради Стефанов Р All rights reserved.

Random works
: ??:??