Старият писател не успя да довърши разказа, защото нещо в текста се губеше. Напоследък все повече се появяваха бели петна в паметта му и се чудеше кое как и къде се е случило. Обикновено лете преместваше писалището на терасата, за да посреща изгревите, защото вечер не можеше да спи и предпочиташе безсмислените разходки между Стрелец и Касиопея*. Сутринта рано нямаше много минувачи; обикновено неколцина бързащи за работа, и хладината го спасяваше от летаргията на безкрайните делници, защото нямаше какво друго да се случи. Понякога се появяваше със своята торбичка и онази, лудата, придружена от своеобразна свита улични котки, които тя хранеше ежедневно по няколко пъти. При нея долитаха ята диви гълъби, врабци, дори свраки; някои от тях се осмеляваха да и кацат по раменете, като изискваха настоятелно своите дажби, а тя успяваше все пак да обърне внимание на всички.
В локвата край кварталната градинка по време на дъждовете се появи внушителна популация от попови лъжички, които тя също така ...