Беше прохладна лятна вечер. Слънцето залязваше и позволяваше на земята вече да си поеме дъх след горещия ден. Главната улица на града кипеше от оживление. Ресторантите се пълниха с хора, привлечени от аромата на вкусна храна. Пейките по площада бяха заети от младежи, които си разказваха някакви истории и пенсионери, които споделяха спомените си от младостта с приятели. Влюбени двойки вървяха към морската градина, за да се усамотят в здрача, допрели главите си една до друга. Сякаш със спускането на нощта, в морският град закипяваше нов живот.
Вървях сред тълпата от хора, опитвайки се да си проправя път, за да премина. Всички изглеждаха толкова спокойни, движейки се нехайно, говорейки си с човека до себе си. Бях забързан и исках да се измъкна от множеството. Но когато около теб никой не бърза за никъде, сякаш това спокойно темпо на ходене заразява и теб. Без да се усетя, започнах да вървя по-бавно, сливайки се с останалите.
В този миг, от някъде долетя музика. Без да се спирам, се заслуш ...